Анатолий не беше спал вкъщи от половин месец. Той се прибираше на разсъмване и започваше да се кара с майка си, крещейки й, докато тя се опитваше да приспи сина си. Анатолий открито показваше, че се срамува от майка си. Той бил на 18 години, а майка му вече била на 61. Той е бил неин внук. Още от детската градина всички мислеха, че Андрий е внук на майка си, но после свикнаха, че не е. Всички бавно свикнаха с това, но не и Толя. С течение на времето той ставаше все по-суров към майка си. Не можеше да приеме факта, че тя приличаше на баба.
По време на всяка кавга Толия се опитваше да нарани майка си още повече. Той не поиска от майка си да роди на тази възраст, без бащата на детето. Един ден, когато Толия отишъл да си вземе нови дрехи, за да започне отново да играе с приятелите си, майка му не била вкъщи. Той си помислил, че тя е излязла за храна. Докато той опаковал нещата, на вратата се почукало. Преди да успее да отвори вратата, съседът му го ударил в окото.
Той казал, че е лош човек, защото жената е спасила живота му и той я е закарал до болницата.Сега майката е в тежко състояние заради скандалите на сина си. Анатолий беше изненадан. Един съсед му разказа как веднъж самотна жена видяла двегодишно момченце в стари, скъсани дрехи да седи на ръба на тротоара. Тя не могла да издържи и прибрала момчето. След като го почистила и нахранила, се обадила в полицията. Родителите на момчето нямали новини. Казали ѝ, че щели да го дадат в дом за сираци, и тя решила да го осинови.
В продължение на няколко дни тя тичала напред-назад с документи. Всички съседи й написали характеристика и като по чудо момчето останало при нея. А той, неблагодарник, я докарал до такова състояние. Мама претърпяла злополука. Съседът се канеше отново да му стовари юмрук, но го пусна и се прибра в стаята си. Щом си тръгна, Толя падна на дивана и започна да плаче. Едва сега осъзна, че майка му е най-ценният дар на съдбата. Тя го беше предпазила да не замръзне навън, а той се беше държал като последния оцелял.
Но той все още можеше да бъде спасен. Веднага отиде в болницата, където лежеше майка му. Дори не усети пътя, не разбра как е попаднал там, нито пък човекът, който го придружи до стаята на майка му. Спомня си само щастливите очи на майка си, която за първи път в живота си се чувствала обичана. От това Толия научава едно: няма значение на колко години е майка ти, как изглежда и т.н. Това е важно, защото тя е много възрастна. Единственото, което има значение, е, че имаш майка.
