Днешната църковна служба беше нещо специално за Анна – специален повод или нещо подобно. Хана празнува рождения си ден на 22 декември и затова родителите ѝ дават това име. Тя помоли Бога за здраве за децата и внуците си, за роднините и приятелите си, а душата ѝ запя – днес тя е на 63 години. През целия си живот Анна е живяла в малък едностаен апартамент. Тук тя и съпругът ѝ отглеждат двете си деца. Дъщерите пораснали, омъжили се и дарили Анна с внуци. Добре, че поне се сдобиха с достойни зетьове, а дъщерите на Анна живеят добре, не в лукс, а в благоденствие.
И сега Анна няма нужда от нищо друго – тя и съпругът ѝ живеят в стария си тесен апартамент, но никога не са имали достатъчно пари и все още нямат. Анна е на пенсия, а съпругът ѝ също. Децата се опитват да помагат малко, но Анна отказва да им помага, напротив, тя все още им помага.
Единственото нещо, което разстройва Анна този ден, е, че кръстницата ѝ я кани на сватбата си, а портфейлът ѝ е напълно празен. Откъде щеше да вземе пари, за да я поздрави, както се полага на една кръстница? Сватбата трябваше да се състои след Коледа.
Анна знаеше, че трябва да измисли нещо, но досега нищо добро не ѝ беше хрумнало. Пенсията ѝ едва стигаше, за да плаща сметките за комунални услуги, а с наближаването на празниците трябваше да сготви нещо за посещението на децата си и да купи подаръци на внуците си, защото те по традиция щяха да поискат: „Бабо, какво ни купи?“. „Бор е добър, той ще помогне“, казва си Анна. В края на краищата така е било винаги за нея, с помощта на Бор се е справяла с всички трудности. Изведнъж телефонът на Анна иззвъня. Беше старата ѝ приятелка Марина.
След традиционните поздрави по случай Деня на Ангела и нейния рожден ден Марина каза, че иска да се срещне и да види Анна. Анна беше малко смутена, защото трябваше да почерпи приятелката си с нещо, а в хладилника нямаше нищо друго освен червен борш и кнедли. Но приятелката успокои Анна, като каза, че дори няма време да пие чай с нея, а просто трябва да я види.
Уговорили се да се срещнат в едно кафене близо до къщата. Марина дотича с букет от любимите хризантеми на Анна и ѝ подаде бял плик. Помоли я да го отвори едва когато се прибере вкъщи. Анна беше сигурна, че Марина, която живееше по-добре, е сложила в него пари и то значителна сума, затова не искаше пликът да се отваря пред нея. Размерът на парите в плика изуми Анна – в него имаше шест хиляди гривни. А на картичката било написано: „Спомняме си доброто, което направихте за нас“. Анна отново набрала номера на Марина, за да ѝ благодари и да я попита за какво става дума.
Марина била готова за това и разказала на Анна една история, която им се случила преди 25 години. Дъщерята на Марина се омъжвала. Трябвало да отидат на посещение при бъдещите сватове и Марина искала да купи кутия шоколадови бонбони, но тъй като по това време имало недостиг, не могла да ги намери в магазините. На работа тя разказа за това на Анна и тя си спомни, че наскоро е получила пратка с голяма кутия шоколадови бонбони. Марина била искрено изненадана, че Анна е готова да ѝ даде бонбони даром. А колко щастлива била тогава дъщеря ѝ! Сега тя беше тази, която си спомни историята.
Когато Марина й казала, че Анна има рожден ден, дъщеря й извадила пари и я помолила да ги даде на човек с много искрено и чувствително сърце. Дъщерята на Марина сега притежаваше няколко магазина, така че тази сума беше нищо за нея. А Анна, която напълно беше забравила за тази стара история, беше щастлива – сега можеше да поздрави подобаващо кръстницата си за сватбения ѝ ден.
