Бащата и синът гледаха футбол по телевизията, а Люба лежеше в спалнята и плачеше за минута. Когато съпругът ѝ дойде да я сложи да си легне, тя каза: „Коля, отново съм бременна.“ „Това е чудесно!“ „Даша и Вовка са големи, скоро ще напуснат гнездото. И ние ще се забавляваме, още едно дете! -Но аз съм на 38 години. -И какво от това? Американките на тази възраст раждат първото си дете само на тази възраст.
А аз съм само на 39 години. Ще се справим. Двамата се ожениха, когато Николай се върна от армията. Той се беше влюбил в Люба в училище. Люба разнасяше пощата, а по-късно стана пощенски началник. След армията Микола се качва на грейдер и работи там. Живеели ръка за ръка.
Скоро им се раждат деца: дъщеря, Даша, и син, Володимир. Тази година дъщеря ми тръгна на последна година в училище. Синът е с две години по-малък. След като събра всички на закуска, Николай съобщи на по-големите деца новината. Синът му, както винаги, не беше много словоохотлив.
Реакцията на дъщеря му обаче била шокираща: „На стари години ли си се побъркал? Нямам нужда от брат или сестра!“ Минали седмици, но нямало промяна към по-добро. Дъщерята никога не разговаряла с майка си, а след това дори започнала да я оборва. Люба не се подиграваше със съпруга си. След 8 месеца Люба родила момче. Нарекли го Андрий. Съпругът ѝ посрещнал Люба вкъщи, приготвил вечеря и купил торта.
Децата се върнали през нощта. Синът скоро свикнал, че има по-малък брат, и започнал да помага на родителите си. Даша също не обръщала внимание на брат си. Тя се преструвала, че той не съществува. Така и направила, чувствайки се виновна за случилото се.
Веднъж, след поредната подигравка от страна на дъщеря ѝ, Люба не издържала: „Какво си мислиш, че правиш? Защо си мислиш, че можеш да избираш майка си? Не съм престанала да те обичам и никога няма да престана. Обичам всички деца еднакво, но няма да ти позволя повече да ме тормозиш. Преди да се усетиш, ще се омъжиш и ще имаш деца.
Тогава ще имаш нужда от моята помощ. Но дали ще искам да ти помогна, е друг въпрос. Скоро заминаваш за университета. Помисли как ще живеем заедно. Като врагове или като семейство? Даша се е променила. Малко. Поне спря да говори гадости.
Един ден, след като се беше върнала рано вкъщи, Люба влезе в спалнята и, неспособна да повярва на очите си, замръзна на място: “Даша люлееше брат си и му пееше песен. “Сигурно му никнат зъби. Твоите зъби също излязоха рано“, отвърна Люба, но си каза щастливо: “Това е чудесно. Сега вече ще сме добре.”
