Преди седем години синът ми се ожени. Те решиха да живеят отделно. Нямах нищо против. Исках да наема апартамент. Имах едностайно жилище, което наследих от майка ми. Дадох им го, за да не им се налага да живеят под наем. Един мой приятел ме посъветва да не пререгистрирам имота.
Синът ми и съпругата му не очакваха такава изненада и бяха много благодарни. Но след известно време съжалих за това, което бях направил. Един ден реших да ги посетя. Пристигнах и намерих апартамента в ужасно състояние. Беше хаос, истинска кочина. Как може да се живее в такива условия? В очите ми се появиха сълзи.
Бях израснал в този апартамент, майка ми беше страхотна домакиня, в къщата винаги беше чисто, а сега такава бъркотия: жената на сина ѝ беше създала истинска мизерия. Тя ми предложи чай, но като видя чашата, веднага отказа. Помислих си, че може би няма време, децата са още малки, но това не е оправдание. Децата са в детската градина. Снаха ми не работи, по цял ден си седи вкъщи.
Предложих й помощта си, но тя каза, че всичко е наред и ако не ми харесва, не трябва да идвам. Бях ядосана и казах, че няма да гледам безучастно как тя превръща чистия апартамент в сметище.
Снаха ми повиши глас и каза, че това е нейната къща и тя отговаря за нея. Станах и започнах да чистя сама. Тя ме погледна с презрение, взе си чантата и си тръгна. Измих и почистих всичко и се прибрах вкъщи. Вечерта синът ми се обади и ме помоли да не идвам при тях; той обеща да дойде при мен.
Стана ми ясно откъде идва вятърът. Разбрах, че снаха ми е настроила сина си срещу мен. На сутринта се обадих на сина си и им казах да напуснат апартамента: бях решил да го ремонтирам. Имам добри отношения с майката на снаха ми. Тя е интелигентна жена, но не знае как да разговаря с дъщеря си. Оттогава синът ми не е идвал и не се е обаждал. Реших да наема апартамент.
