Успях да превърна хобито си в доста печеливш бизнес. Изработвам кукли и ги продавам в моя онлайн магазин. Бизнесът е доста успешен, куклите са скъпи, така че печеля доста. Имам приятелка, която работи като организатор на детски партита. Един ден тя ми се обади и ми каза:
“Лес, здравей, имам една молба към теб. Нашата агенция организира много благотворителни събития в едно сиропиталище за деца с увреждания. Програмата трябва да включва и майсторски класове, но аз не можах да измисля нищо добро. Виждаш ли, децата там не тичат и не скачат, а активните занима
ния не са подходящи за тях. Тогава си спомних за вас. Куклите са точно това, от което се нуждаем!
Но ще ти кажа предварително, че това е благотворителен проект, така че ще трябва да работиш без заплащане, а ако откажеш, няма да се обидя. Разбира се, съгласих се. Започнахме да посещаваме сиропиталища, видях много неща там и ми стана много жал за всички деца.
Повечето от тях имаха много трагични житейски истории. Да си с физически увреждания и да останеш без родители е жестоко. Но по време на едно посещение вниманието ми беше привлечено от едно момче в инвалидна количка.
Замръзнах, когато го видях. Приличаше на съпруга ми, като две грахови зърна в шушулка. Когато се прибрах вкъщи, започнах да разказвам на съпруга си за това момче.Но щом споменах за осиновяване, той започна да ми крещи.
И тогава случайно споменах името на момчето и той промени изражението си. На следващия ден той се съгласи да отиде с мен в сиропиталището. Когато се прибрахме, той падна на колене и започна да ме моли да взема момчето, призна ми всичко.
Преди да се запознаем, той имаше приятелка със същото име. Но това, което не знаеше, беше, че тя забременяла от него и родила момче. – „Кол, стани, разбира се, че ще вземем бебето.
Майките на деца с увреждания ще разберат колко е трудно да се грижиш за такива деца. На нас ни беше трудно след осиновяването. Похарчихме много усилия и пари за рехабилитация. Но сега, когато гледам как синът ни играе футбол, осъзнавам, че всичко не е било напразно.
