Статията „Не искам да се грижа за внуците си през уикенда“ се оказа много актуална, като хората все още коментират и изразяват мнението си. Оказва се, че не всеки иска помощ през уикенда и не всеки иска да се грижи за внуците си. Помощта може да дойде по много различни начини. Следващата статия е написана от първо лице, историята не е моя.
“Нашето дете има една баба – майката на съпруга ми. Тя е типична баба. Театрална актриса е, налага й се да играе в театъра. Винаги подчертава колко много обича внучето си (имаме едно дете), винаги е готова да помогне, винаги копнее, винаги е готова да дойде… на гости.Очевидно е, че й е скучно.
Тя се е пенсионирала по-рано и няма какво да прави. Ето защо ни посещава. Не, не за да се „грижи“ за внука си, за да ми помага малко, а за да ни посещава. В края на краищата не мога да откажа на единствената си баба, нали?
Особено след като тя не прави нищо лошо. Тя има право да вижда внука си. Винаги му носи някакви играчки, държи го на ръце, понякога го разхожда из квартала с количката в продължение на един час (това е единствената помощ). Съседите винаги я хвалят, казват, че е прекрасна баба, че винаги идва да види внука и сина си. Но има едно „но“…
Аз обаче не бих искала такива „гости“ и такава „помощ“ дори и безплатно. Свекърва ми идва всеки уикенд, когато съпругът ми е вкъщи (тя обича и синът ѝ да е вкъщи), когато всички са заедно. Понякога взема със себе си и свекърва си, но не много често, тъй като той си има собствен живот, дори живеят в различни стаи.
А сега си представете, че аз, госпожата на къщата, с дете, което още няма годинка, трябва един вид да приемам гости. На бебето му никнат зъбки, боли го коремчето или нещо друго, постоянно съм недоспала. Но трябва да „привлечеш“ помощта на бабата, защото тя ще има посетители.
Това означава почистване, готвене и забавление на гостите. Сега поверявам почистването на съпруга си. Да, той е работил цяла седмица, и какво от това?
Свекърва ми влиза, сяда в любимото си кресло, играе си с внучето, а аз стоя в кухнята, готвя, паралелно с това разговарям с нея, постоянно нося нещо, сервирам ѝ, прегръщам (бебето се изцапа, така че трябва да го преоблека и т.н.). Подреждам масата, сервирам храната. Бабата, след като си поиграе с внучето си, си тръгва след няколко часа с чувство за изпълнен дълг, а аз нямам енергия. Когато й омръзне, тя веднага си тръгва.
Понякога дори се е случвало да си тръгне половин час по-късно. Ето защо напълно разбирам, когато бабите вземат внуците си да останат при тях през уикенда. Това е полезно, а не това, което се случва с мен.
Но как мога да откажа на единствената си баба? Посъветваха ме да не готвя, да не чистя. Съпругът ми казва: не можем ли да гостуваме на мама веднъж седмично? Чувствам се като мързелив егоист 🙁 Благодаря ви за вниманието“.
