Казвам се Алисия. Семейната ми история не е лесна и приятна. Когато бях на пет години, майка ми и баща ми се разведоха. Молбата за развод беше подадена от майка ми, която си намери друг човек и след това се омъжи повторно. Баща ми никога не ме забрави: плащаше ми издръжка и ме водеше при себе си през уикендите.
Винаги съм усещала любовта му.
След това баща ми си намери съпруга, тя се казваше Вероника. Тя беше вдовица с две деца от първия си съпруг. С Андрей и Наталия бързо намерихме общ език. Очаквах с все по-голямо нетърпение всеки уикенд с баща ми. В семейството на баща ми се чувствах като риба във вода, дори не исках да се прибирам у дома.От друга страна, майка ми имаше две деца – момче и момиче.
Тя и доведеният ѝ баща решили да започнат бизнес, но нещо се объркало – загубили много пари. Натрупали толкова много дългове, че се наложило да продадат големия си апартамент в центъра на града и да се преместят в двустайно жилище в покрайнините. Беше много тясно за нас петимата там.
Тогава доведеният ми баща започна да пие. Майка ми отиде на работа. Аз трябваше да се грижа за брат ми и сестра ми. Един ден си събрах нещата и се преместих при баща ми. След това никога повече не видях майка си. Единственото, което знаех, беше, че сестра ми и брат ми бяха отнети, а майка ми беше лишена от родителски права. Доведеният ми баща изчезна.
Възродих се в семейството на баща ми. Леля Вероника и майка ѝ, баба Аня, ме обожаваха. Годините минаваха. Сега съм на тридесет и четири години. Омъжих се и имам две деца. Децата на леля Вероника, Андрей и Наталия, също са се установили и двамата.
Когато баба ми Мария, майката на баща ми, почина, тя ми завеща къщата си. Година по-късно баща ми почина неочаквано. Тъй като аз получих къщата от баба ми, той завеща апартамента на Андрей и Наталия, а колата си завеща на мен.Все още имаше лятна къща.
Само че тя не беше съвсем завършена. Решихме да не я продаваме, а да я ремонтираме и обзаведем, за да можем да идваме там и да прекарваме време със семейството си.
…Когато майка ми разбра, че баба ми и баща ми са починали, тя намери адреса ми и дойде да ме види. Бяха минали 20 години, откакто се бяхме виждали за последен път.
– Чух, че баба ви е оставила къща, но какво ви е оставил баща ви? – попита майка ми. – В края на краищата, ти имаш брат и сестра! Къде е правосъдието? Трябва да се разделите. Това не е твое наследство, това е общо наследство от баща ти и баба ти.
Продайте всичко и ще разделим парите между тримата души.
Но аз казах, че няма да деля нищо, и я помолих да си тръгне. Може би не е правилно, но не мисля, че й дължа нещо. Тя вече не ми е майка, а чужда жена. И тя, и децата, които е имала с втория си съпруг, са напълно непознати за мен. Вече си имам брат и сестра, Андрей и Наталка.
Успяхме да довършим вилата и сега често се срещаме там. Вземаме със себе си и леля ми Вероника. Всички те са моето истинско семейство.
