Г-н Грегъри все още не можеше да свикне с новото място. Животът е непредсказуем. Баща на три деца, той никога не си е представял, че на стари години ще живее в старчески дом. Но някога животът му е бил забавен и интересен, изпълнен с радост и благоденствие. Имал е добре платена работа, доста голям апартамент, кола, прекрасна съпруга и три прекрасни и чудесни деца.
Г-н Грегъри и съпругата му отгледали прекрасен син и две прекрасни дъщери. Те бяха обичани и уважавани от всички. Животът им беше изпълнен с благоденствие. Едва сега, с течение на годините, г-н Грегъри забелязал някои недостатъци във възпитанието на децата си. Въпреки че двамата със съпругата му се стараели всячески да възпитат децата си като добри хора.
За съжаление съпругата му починала преди 10 години.След това дойде моментът, в който застаряващият баща се оказа напълно ненужен за трите си деца. Синът Александър заминава да работи в чужбина, в Португалия, преди 10 години.
Там той се ожени и има добра работа. Идва веднъж годишно да посети баща си и сестрите си. През последните години идва все по-рядко, няма много свободно време.
Дъщерите му живеят наблизо, но те са постоянно заети, тъй като всяка има свое семейство, свои дела и свои грижи. Възрастният мъж тъжно погледна през прозореца – валеше сняг. 23 декември. Хората и техните приятели се готвеха да празнуват Коледа.
Всеки се прибираше у дома, носейки подаръци за близките си. Някой бързаше, носеше вкъщи красиви коледни елхи, а господин Грегъри затвори очи и се усмихна. Изведнъж си спомни колко весела беше Коледа в тяхното семейство, жена му толкова се старае
ше да организира всичко красиво. Винаги идваха любими хора. Утре беше и неговият рожден ден.
Рожден ден, който той ще посрещне за първи път сам, никой няма да му пожелае нищо добро, никой дори няма да си спомни за него. Никой няма нужда от него. Така премина целият ден. На следващата сутрин роднините на възрастните хора започнаха да се събират в старческия дом.
Някои хора бяха заведени от децата си вкъщи, за да празнуват, други донесоха много лакомства.Изведнъж на вратата на господин Грегъри се почука. – Моля, влезте! – каза изненаданият мъж. – Весела Коледа и щастлива Нова година! Честит рожден ден! – Прозвуча такъв топъл и познат глас.
Господин Грегъри веднага се усмихна. Най-големият му син, Александър, веднага го прегърна. Господин Грегъри не можеше да си спомни колко години бяха изминали, откакто се бяха видели за последен път. Какъв красив мъж!
– Александър, това ли си ти? Сънувам ли?
– Баща му попита учудено. Той беше толкова приятно изненадан, че не можеше да каже нищо повече. – „Татко, това съм аз, разбира се, че е така. Дойдох тук вчера, исках да те изненадам.
Защо не написа, че сестрите ти са те довели тук? Пращах им пари всеки месец, добри пари, които бяха предназначени за теб. Те не ми казаха нищо. Не знаех, че си тук.
Татко, бързо си събери нещата. Резервирам билети. Имаме влак тази вечер, ще пътуваме заедно. Засега ще останем при родителите на жена ми. Ще получим всички необходими документи.
Ще летиш с нас до Португалия, там ще живеем заедно. – Накъде, сине? Не съм ли вече твърде стар? Каква Португалия, каква чужда държава? – Г-н Грегъри беше искрено изненадан от предложението на сина си. Не се притеснявайте, жена ми е много добър човек, тя вече знае всичко, разбира всичко и вече ни чака. Сигурно искате да се запознаете с внучката си!
– Александър, не мога да повярвам. Това е истинска изненада, – не можеше да повярва мъжът. – Няма да те оставя тук нито за миг повече. Това не е старостта, която заслужаваш, татко! Събери си багажа и ела с мен.
– Какъв прекрасен син си отгледал! Такъв хубав човек – казаха онези, които видяха и разбраха какво се е случило. По-късно Александър взе баща си със себе си в Португалия.
Да, един възрастен човек е започнал, може да се каже, нов живот. Сред близки, добри хора. Вярно е това, което казват мъдрите хора: „Едва в напреднала възраст ще разберем дали сме успели да отгледаме добре децата си“.
