Имам нужда от съвет. Как да се държа със свекърва си? Тя не е посещавала внучките си от осем месеца. Не се обажда и не пише. Въпреки че живеем в един и същи град. Живеем много близо една до друга. Лично аз нямам нужда тя да идва.
Но съм много наранена от това отношение към децата ми. Защо свекървата игнорира? Сякаш те са заличени от живота ѝ, сякаш не съществуват за нея. Тя дори не си направи труда да дойде и да поздрави средната ми дъщеря с рождения ден. Вместо това прекара цялото лято в строеж на лятна къща и живееше в нея с най-големия си внук.
Тя му купува велосипед точно така. И дори не пожела да поздрави дъщеря ми с рождения ден. Всичко кипна в мен. Когато си мислех за нея, си представях как пристига без предупреждение (което тя обича да прави, между другото), звъни на вратата и аз ѝ казвам: „в продължение на осем месеца нямаше време да ми кажеш, че ще дойдеш, а сега имаме други планове и не сме очаквали гости:“.
Или тя звъни на вратата и аз ѝ казвам: „Коя си ти?“. Имаме само една баба, която вижда внучките си всеки втори ден през тези осем месеца“. О, колко много идеи и планове имах. Но никой не вярваше, че мога да ги осъществя. Аз самата не вярвах, но мисълта, че ще го направя, ме успокояваше, даваше ми увереност. Продължавах да мечтая за това, но никой не се обаждаше.
Вчера, което е неделя, в девет часа вечерта. Някой се обажда. На нея. Какво иска тя в девет часа вечерта? Не отговорих. Реших, че не искам да й развалям настроението. Нещо се е случило? Но какво би могло да се случи? Видях, че бившият съпруг е бил на месинджър преди пет минути, така че всичко с него е по-скоро наред. За какво може да се е обаждала? Ако се е обаждала сама, значи и при нея всичко е наред, жива е. Това беше единственото, за което се сетих.
Но един час по-късно (а вече беше десет вечерта) тя се обажда отново. Не се беше обаждала от осем месеца, а сега все още се обаждаше. Реших да отговоря. Плачейки, тя ми каза, че бащата на бившия ми съпруг е починал. Това е ужасна история, няма да я разказвам.
Много съм обидена. Защо тогава се обади, каза ми, а сега отново игнорира? Те дори не казаха кога ще се състои погребението. Разбирам, че им е трудно, и не мога да се обиждам заради това.
Става въпрос за нещо съвсем друго. Вероятно тя ще дойде да види внучката си в някакъв момент. Ами ако това е през уикенда? Или след седмица? В края на краищата не мога да забравя какво се е случвало в продължение на осем месеца! Искам да кажа, че не искам да я оставя да се появи отново в живота на дъщерите ми веднага. Разбирам, че в момента им е трудно, и отново не мога да се обидя на това.
Но това ме наранява. Натъжава ме заради децата. Когато тя идваше веднъж на три месеца, веднъж на шест месеца, децата играеха с нея, не се възмущаваха от нея. Но аз си спомням всичко и много ме боли, че тя се отнася така с децата.
Не знам как да се държа около нея. За пореден път съм мила с нея, а тя не се променя, държи се по същия начин, както преди.
Обаждам му се, но той не отговаря. Изказвам съболезнованията си, като изпращам текстово съобщение. Той не ми отговаря. Разбирам какво се е случило и на какво трябва да е станал свидетел, вероятно не иска да говори с никого. Притеснявам се за него, как ще се справи заради това, което е видял. Но не става въпрос за него.
Не притеснявам бившия си съпруг. Просто му написах, че винаги може да разчита на мен, ако има нужда от помощ (въпреки че преди две седмици ме обиди много и спрях да общувам с него).
Вечерта писах на свекърва ми (вероятно са били твърде заети, за да си говорят през деня). Попитах я как се справят, установена ли е причината за смъртта и кога е погребението? Тя обаче не отговори.
