– …Сега дъщеря ми написа в социалните мрежи: „Трудно е да живееш в света без майка, но е още по-трудно, когато имаш майка, но тя е чудовище!“ – разказва петдесет и шест годишната г-жа Халина.
– Чудовището съм аз: не съм пускала собствената си дъщеря и внуците си в къщата. Въпреки това съм свикнала да бъда злодейката – каквото и да правя, колкото и да помагам, все не е достатъчноһттр://…. Дъщеря ми не ми говореше повече от година, а само затръшваше вратата. Разбрах, че е жива, само чрез социалните мрежиһттр://…. После, през септември, тя позвъни на вратата, застана на прага: Мамо, помогни ми!Двайсет и осем годишната Паулина, дъщеря на г-жа Халина, идва при майка си, за да поиска помощ, но не сама, а с двамата си сина: четиригодишен и седеммесечен.
– Децата са от различни бащи! – обяснява Халина с въздишка. – Имам чувството, че преживявам дежа вю! Преди три години и половина дъщеря ми дойде при мен с едно дете. Тя каза: „Развеждам се, можем ли да се преместим при теб?“. Тогава ѝ позволих да влезе!
…Първият зет на г-жа Халина, бившият съпруг на дъщеря ѝ, не я хареса веднага: този човек не беше подходящ кандидат за съпруг. Беше хаплив, глупав, нямаше никакво образование и работеше нелегално в автосервиза на приятеля си – общо взето, просто работеше на черно.
Майката веднага казала на дъщеря си какво мисли за това и много се опитала да убеди Полина да се въздържа от брак. Все пак, ако тя наистина иска да се омъжи, поне да изчака с детето. Но дъщерята, разбира се, направила точно обратното: омъжила се и веднага забременяла.- Животът им не беше много добър: съпругът ми пиеше, изневеряваше и се караше“, разказва Халина.
– Отначало дъщеря ми не ми се оплакваше, сякаш всичко беше наред. Но аз виждах, че става все по-зле. Никога нямаше пари, аз бях тази, която купуваше неща за детето. Но никога не получих благодарности, все ми се обиждаха, че съм дръзнала да ги упреквам. Както и да е, този брак не продължи дълго и шест месеца след раждането дъщеря ми дойде при менһттр
Да заживее заедно с Паулина не било лесно за госпожа Халина. По някаква причина дъщеря ѝ очакваше от майка си не само да ѝ позволи да се премести в апартамента ѝ и да готви, но и да ѝ помага с бебето, да я пусне да излезе някъде с приятелките си, да я пусне на работа.
Тя дори разчитала на баба си да се грижи за бебето, докато дъщеря ѝ се отпуска във ваната или прекарва време в интернет. В края на краищата всеки има нужда от почивка и бабата трябва да се наслаждава на времето, прекарано с внучето си. Но г-жа Халина веднага установила свои собствени правила.
– Казах ѝ, че не може да става и дума за почивка, докато аз се грижа за детето ѝ! – разказва г-жа Халина. – Тя се опита да каже нещо за личния си живот, че трябва да уреди всичко. Аз й казах: В никакъв случай! Сега личният ви живот е детето. Е, разбира се, тя ми се обиди, като каза, че майките на Дария и Наталия се грижат за внуците си, докато те излизат по срещи. И какво от това? Не ме интересува. Ако си искала да излизаш на срещи и да си почиваш, не е трябвало да раждаш. Ако си решила да раждаш, тогава си седи вкъщи!
Госпожа Халина сама определя правилата си: хвърля всички домашни задължения върху дъщеря си („Нима си мисли, че ще чистя след нея и бебето ѝ?“), взема пари за жилище и храна („Добре дошла в живота на възрастните!“), постоянно ѝ напомня, че „предупредих те, че това ще се случи! Ти не ме послуша, така че сега трябва да се справяш сама…“.
– За да може следващия път тя да се замисли и да поеме отговорност за действията си! – обяснява г-жа Халина.
Това обаче не помогнало много. Въпреки усилията на майка си, Паулина някак си успяла да се запознае с мъжа в интернет, чатила с него известно време в месинджъра, уговорила си няколко срещи и след това си тръгнала, затръшвайки вратата. Тя взела детето със себе си. Г-жа Халина не знае къде е живяла Паулина през последните осемнайсет месеца, кой е този мъж.
– Вероятно си има ново гадже! – тя свива рамене. – Второто дете сигурно е дошло от някъдеһттр://….Вторият брак на Полин очевидно също се проваля, както може да се очаква от подобно прибързано решение. Младата жена се връща в дома на майка си, този път с двете си малки деца. Вероятно е било толкова зле, щом е решила да се върне независимо от спора.
– Но този път аз казах – не, съжалявам, скъпа! – казва госпожа Халина – Не искам повече да ти помагам, помня как беше миналия път. Тя ме унижи пред всичките ми роднини, накара ме да изглеждам като чудовищеһттр://…. Единственото нещо, което мога да направя – казвам аз, – е да ви позволя да се преместите в бунгалото. Ако нямаш къде другаде да отидеш, можеш да живееш
Ваканционната вила на госпожа Халина е на сто и петдесет километра от столицата, далеч от цивилизацията. За да стигнете до там, първо трябва да вземете влак, после автобус и след това да вървите още четири километра пеша. Единственият магазин за хранителни стоки се намира близо до автобусната спирка, но цените в него са високи.
В най-близкото село, на двадесет километра, има по-голям магазин, но автобусът не пътува често дотам. Ако отидете до магазина рано сутринта, ще се върнете у дома едва преди обяд. Не е ясно какво е положението с медицинското обслужване. Е, би трябвало да пристигне линейка, ако успеете да стигнете. През зимата пътищата не са много добре почистени от снега.
Няма удобства във вилата, водата е в кладенец, тоалетната е навън. Има ток и готварска печка, малко дърва за огрев. Но как една млада жена, която никога не е държала нещо по-тежко от смартфон, ще се справи с две деца – това е въпросът.
\Все пак Полин взе ключовете за вилата и благодари. Очевидно сега тя живее там. Госпожа Халина смята, че дъщеря ѝ живее доста добре, ако се съди по публикациите ѝ в социалните мрежи, че майка ѝ е
