Аз съм пенсионер, така че вече не мога да помагам финансово. Явно затова вече няма нужда от мен, защото не ме кани на гости, не идва сама с внука си. Тъжно е, че дъщеря ми ме използва. Цял живот съм работила, опитвайки се да осигуря най-доброто за дъщеря си.
Работих на три места в чужбина и преди да навърша четиридесет години, си намерих добра работа, на която работих до пенсионирането си. Справяхме се добре, въпреки че нямах съпруг. Той изчезна почти веднага след раждането на дъщеря ни, твърдейки, че му е омръзнало да издържа семейството.В нашата къща никога не е имало недостиг на нищо. В хладилника имаше месо, плодове, зеленчуци и сладкиши. Дъщеря ми имаше най-хубавите дрехи и играчки, а всяка година ходеше на лагер на морето. Заедно ходехме на почивка много по-рядко, тъй като аз предпочитах да вземам пари вместо почивка.
Когато бях в чужбина, дъщеря ми живееше с родителите ми. Работих там в продължение на пет години и си идвах само три пъти, но винаги изпращах пари. Родителите ми наследиха апартамент от баба ми, така че също изпратих пари за ремонта, а след като той приключи, се върнах в родния си град, защото дъщеря ми много ми липсваше.Когато се върнах, дъщеря ми вече беше тръгнала на училище. Опитах се да наваксам изгубеното време, да прекарвам колкото се може повече свободно време с нея, но то все не беше достатъчно. Винаги бях любопитен от какво се интересува тя. Мислех, че съм успял да изградя нормални отношения с детето си. Едва наскоро разбрах, че съм грешал.
Когато дъщеря ми се омъжи, тя вече имаше собствен едностаен апартамент. Когато родителите ми починаха, реших да ремонтирам апартамента им и да се преместя там с дъщеря ми. Намерих наематели за едностайния апартамент, за да не стои празен. След като завърши училище, Ола се премести да учи в друг град, после се върна, срещна гадже и се омъжи за него.Живееха в тази спалня. Апартаментът е бил преписан на дъщерята преди много време. Съпругът ѝ не беше много амбициозен и в началото не правеше много, за да издържа семейството. Разбира се, аз трябваше да им помагам.
Всеки месец изпращах на дъщеря си голяма сума пари, редовно посещавах младата двойка и им носех различни неща. Когато се роди внуче, започнах да изпращам още по-голяма сума. Купих всичко за детето, тъй като младите родители нямаха пари, а родителите на съпруга на дъщеря ми не смятаха за необходимо да им помагат финансово.
– Щом са решили да се оженят и да заченат дете, нека се справят сами. Няма какво да зависиш от родителите си“, заявиха сватовете. Не разбирах този подход.
Знам колко трудно се получават пари, така че не бих искала дъщеря ми да работи толкова усилено, колкото и аз.Дъщеря ми често ми идваше на гости с внука ми, а аз също ги посещавах веднъж седмично.
Не знам дали на зет ми това му харесваше, но той не показваше никакво недоволство. Не му се карах; в края на краищата това беше изборът на дъщеря ми и не е моя работа да го съдя.
След отпуска по майчинство Ола започна работа, внукът ѝ тръгна на детска градина и на практика не боледуваше. Финансовото положение на семейството се промени към по-добро, но аз продължих да им помагам. След известно време се пенсионирах.
Отдавна бях навършила пенсионна възраст, но продължих да работя, защото смятах, че парите ще ми дойдат в повече, освен това не съм свикнала да си седя вкъщи. Пандемията обаче засегна нашата компания, имаше съкращения, за да може компанията да оцелее, и шефовете ми ме помолиха да подам оставка от поста си, което и направих. Поради възрастта ми смятах, че това е правилното решение, тъй като работата ми вече ми създаваше известни трудности.
Разбира се, след като се пенсионирах, вече не можех да помагам на дъщеря си. Предупредих я, че съм се пенсионирал и вече не мога да помагам финансово, но с удоволствие ще доведа и взема внука си от училище. Дъщерята кимна и изчезна.
Тя не идва да ме види или да ме покани на гости. Винаги има някакво оправдание, че няма време.- Сега нямаме време, можем ли да се обадим друг път? – дъщерята продължаваше да повтаря същото, но нищо не се променяше.
Дъщеря ми сега ми пожелава добро по телефона на различни празници, не ме е канила на рождения ден на внука си или на своя. Аз самият съм ги посещавал няколко пъти, но бях посрещнат със студен прием. Вярно е, че не ме поканиха на гости, но ми дадоха да разбера, че не съм добре дошъл тук.
Бях нужен, стига да давах пари, а сега всичко се е променило. Жалко е, че дъщеря ми иска от мен само пари. Опитах се да я възпитам да бъде добър човек, но явно не съм успял.
