Съпругът ми беше на работа в този ден, затова отидох да пазарувам с дъщеря ми. Купихме достатъчно и се прибрахме вкъщи. Започнах да готвя, докато дъщеря ми гледаше телевизия.
Малко по-късно на вратата се позвъни. Отворихме вратата и видяхме моите далечни роднини: братовчед Стас със съпругата си и сина си Влад. Дъщеря ми и аз бързо наредихме масата с всичко, което имахме вкъщи. Попитах ги какво се е случило. Оказа се, че преди няколко дни съпругата на брат ми е имала рожден ден и по някаква причина са решили да ни гостуват.
Докато гостите седяха на масата с десертите, а ние не бяхме готови да приемем гости, се обадих на съпруга си, обясних ситуацията и попитах какво да правя.
Той ми напомни, че сме имали малко месо специално за кебапчетата. Каза, че то ще бъде там след половин час. Излязох при гостите и казах, че не сме готови за пристигането на гостите, но сега ще мариноваме месото и след 2 часа кебапът ще бъде готов. Те сякаш чакаха тези думи. Кимнаха с глава и се усмихнаха един на друг.
След като казах това, те отидоха в коридора, седнаха на дивана и фотьойлите и включиха телевизора. Бях малко (много) объркан. Помолих брат ми да ми помогне да нарежа месото, но той имаше „болнава ръка, нарани я“, а жена ми беше „уморена от пътя, трябва да си почине малко“.Дъщеря ми и аз направихме всичко, сготвихме месото, сложихме масата.
Но през цялото това време бях шокирана, че те никога не дойдоха и не предложиха да ми помогнат поне с подреждането на масата. Когато съпругът ми се върна, тихо му разказах всичко, което ми се беше случило. Той се ядоса, но поканихме гостите и седнахме на масата заедно. Когато те седнаха, брат ми и жена му веднага грабнаха най-големите парчета месо и ядоха мълчаливо.
Съпругът ми и аз гледахме мълчаливо. В очите му се виждаше, че това не му харесва. Когато станахме от масата, предложих на жената на съпруга ми да ми помогне с чиниите, но тя каза, че има пресен маникюр и не може да го развали. Очите ми трепнаха при този отговор. По-късно брат ми дойде при нас и ни обясни, че е твърде късно да се върнем. Те решиха да останат при нас.
А това, което ни довърши, беше, когато брат ми каза, че ще спят в леглото на съпруга ми и в моето, защото той имал болен гръб. В този момент съпругът ми не издържа и започна да им крещи с всичка сила: “Вие съвсем ли сте полудели? Ние тук пред вас ли стоим или какво?
Вземете си нещата и незабавно се махнете оттук! Бях толкова изненадана… По принцип съпругът ми е спокоен и уравновесен човек. А тук се развълнува толкова много! Втурнах се да го успокоя и видях как роднините ми тичат от една страна на друга, събирайки вече разпръснатите си вещи. Мъчех се да попреча на съпруга ми да удари брат ми.
