Когато учех в института, един мой приятел ме покани на сватба. Първоначално не исках да отида, защото трябваше да пътувам до друг град, но тя настоя и аз се съгласих.
Както се оказа по-късно, не е било напразно – по това време учех в институт в друг град, така че нямах възможност да се запозная с приятелите на младоженеца. Той беше свидетел на сватбата, а аз бях само шаферка. Отначало не му обръщах много внимание, а после някак си, докато присъствахме на едно състезание, се сблъскахме.
Така започна общуването ни. На сватбата се смеехме и се забавлявахме. В края на вечерта всички отидохме в един нощен клуб. Не си спомням какво точно се случи, но на сутринта се събудих в неговия апартамент. Някой може да каже, че съм била лекомислена, но той не смяташе така. Предложи ми кафе, закусихме и той ме закара до вкъщи. Уговорихме се да се срещнем след три часа.
След уречения час вече бях в къщата, където празнувахме втория ден от сватбата. Той ме чакаше там. Приближи се до мен и се държеше така, сякаш се бяхме срещнали и не се познавахме само от 10 часа.
Много се забавлявахме през този ден, смяхме се. В края на вечерта решихме да излезем на малка разходка заедно и бавно си тръгнахме. Отидохме на плажа. Навън беше лятно време, така че водата в реката беше топла.
Решихме да поплуваме малко, а след това седнахме на брега на реката. Започнахме да се срещаме и така се случи, че месец по-късно разбрах, че очаквам бебе. Разбира се, бях отчаяна, бях само на 19 години, все още учех и не познавах добре бащата на бебето. Когато му казах за това, той каза, че ще се оженим. Имах своите съмнения дали ми е нужно, както и той. Но в името на детето се оженихме.
Не вдигнахме сватба като такава, а събрахме близки роднини и приятели и направихме семейно тържество. Свекърва ми ми даде най-много пари. Бащата на съпруга ми обеща да помогне с каквото може. Имах голям късмет със семейството на съпруга ми.
Те ме приеха като дъщеря. Пет месеца след сватбата се роди дъщеря ни. Бяхме много щастливи. Изненадващо, живеехме заедно, не се карахме, много го обичам, той също ме обича. Сега всичко е наред с нас.
Живеем отделно от родителите ми, аз уча задочно и в семейството ни цари спокойна атмосфера. Сега отново ще бъда майка. Когато съпругът ми разбра, беше щастлив и не криеше радостта си. Искам да кажа на онези двойки, които се срещат от известно време и имат същата ситуация, да не се страхуват от нищо. Когато бебето се роди, всички съмнения и проблеми ще изчезнат, а чудото само ще ви сближи.
