“Обичам гостите! Просто обичам, когато в къщата има много хора, смях, забавление и безкрайни разговори. Нашият Алън също е доста бъбрив и, както подобава на четиригодишно дете, устата му никога не се затваря. Освен това умее да се бори за собствените си интереси, на което се възхищавам у него. Родителите ми винаги са се грижили за всичко за мен. Този път трябваше да се застъпя и за Алън. Снаха ми ни посети с трите си деца. Пиехме кафе, а децата играеха в дома на сина ѝ. Изведнъж чухме писък. Тя дори не помръдна, но аз веднага станах. След малко снаха ми излезе от мен възмутена и то само защото бях направила едно нещо. Е, предполагам, че съм имала право, нали?“.
Много обичаме посетителите
При мен вратата е винаги отворена. Очевидно за тези, които са ни близки, но дори се случи да приема един бездомник на Бъдни вечер и той вечеря с нас. Мислех, че такива неща се случват само в приказките, но се случи и на нас и си го спомням с много добро.
По принцип всички семейни събирания се провеждат при нас. Малко, защото разполагаме с много пространство. Но и защото обичам да готвя и да се грижа за другите. Въпреки че обикновено всеки носи нещо от себе си, домакинът винаги прекарва най-много време в кухнята.
Неотдавна ни гостува моята снаха
Алън не беше във възторг, защото след това трябва да дели стаята си с три други, буйни деца.Синът ми обича всичко да е подредено. Стаята му е мечтаното място, където той може да си почине от всичко и всички, и понякога си мисля, че все пак не е наследил гостоприемството от мен.
Но той знае как да се държи
И когато някой ни посети, той стиска зъби и споделя с децата, ако се наложи.
Този път беше изключително неохотен да покани братовчедите си в стаята и само след няколко мига чух писък, идващ оттам.
Свекървата дори не помръдна, но аз станах. Оказа се, че братовчед ми е разкъсал албума си с футболни картички. Алън ги колекционира от дълго време и това е голямото му хоби.
Взех албума от младежа и го сложих на един рафт, който е невъзможен за достигане.
В този момент влезе снаха ми, която възмутено облече децата и си тръгна. Сякаш бях направила нещо ужасно, а аз просто защитавах собствеността на детето си.
Не съм повишила глас, не съм забранила използването на други играчки, каквито синът ми има в изобилие.
На следващия ден тя ми се обади с оплаквания, защото синът ѝ очевидно е плакал цял следобед. Тя не можеше да разбере защо съм му отнела албума, а истината е, че е трябвало да го откупи за сина ми.
И кой се е държал неподходящо тук? Изглежда, че аз нямам в какво да се упрекна?
