Имам „щастлив“ брак от седем години.
Със съпруга ми се срещахме от гимназията. След шест години романтични срещи той реши да ми предложи брак. След като завършихме училище, се оженихме.
Започнахме да живеем близо до родителите на Дейвид. Все още имах по-малка сестра вкъщи, така че след сватбата бях принудена да напусна семейното жилище.
Намерих си работа като учител. Съпругът ми работеше като строителен работник. Той остана в чужбина за известно време. Живеехме в благоденствие. Дори си купихме собствена къща. Първата година от семейния живот беше прекрасна. Съпругът ми ми подаряваше подаръци всеки месец, често ходехме на почивка. Почти всяка вечер имахме романтични вечери.
Това състояние на нещата обаче не продължи дълго. След като се появи бебето, всичко се промени. Дейвид започна да закъснява на работа, не отговаряше на обажданията ми и няколко пъти не се прибираше вечер. Успокоявах се, че това се случва в много семейства и че просто трябва да изчакам тази криза.
Имах бебе, бях в отпуск по майчинство, имах много по-малко пари и повече разходи. Бях качила излишни килограми, така че вече не се чувствах толкова привлекателна, колкото преди. Но все още се надявах, че отношенията ни ще се подобрят.
В крайна сметка реших да имам още едно дете. Майчинството беше единственото нещо, което ми доставяше удоволствие.
Дейвид спря да носи пари вкъщи. Всички около него говореха за аферите му. Той често се прибираше вкъщи пиян. И тогава аз отивах на работа, оставяйки децата при баба им.
Един ден се прибрах по-бързо и видях в спалнята ни непозната жена. Беше облечена само по бельо. Дори не знаех какво да кажа. Тогава от банята излезе Дейвид. Той не ми обърна внимание. Госпожата бързо хвърли дрехите си и избяга, но на него не му пукаше. Спокойно се облече и отиде в кухнята да пуши. Дълго плаках и не можех да разбера какво се случва. Дейвид не каза нито дума.
Времето минаваше и подобни ситуации зачестиха в живота ни. Бях чувала, че мъжете могат да изневеряват, но да бъдат толкова нагли. Как смееше да доведе друга жена в дома ни? Чувствах се емоционално съкрушена. Животът ми беше станал непоносим. Непрекъснато мислех как да се махна от всичко, къде да отида, как да живея. В края на краищата имах две малки деца.
Тогава се реших да направя една важна стъпка. Писах на моя приятелка, която беше заминала на работа в чужбина и беше оставила апартамента си празен. Тя се съгласи да ми го даде под наем; трябваше да плащам само комуналните услуги.
Същия ден си събрах нещата, поръчах си такси и заминах с децата си за друг град. След две седмици живот там записах децата на детска градина и си намерих работа. Имаме достатъчно пари, за да плащаме комуналните услуги и да живеем.
Бившият ми съпруг все още не проявява желание да участва в отглеждането на децата. Наскоро срещнах на работа един мъж, който веднага потъна в душата ми.
И на него не му пука, че имам две деца. Отдавна не съм се чувствала толкова щастлива. Може би затова си струваше смелостта да напусна всичко и да започна нов живот. Най-важното е да не се страхуваш от промяната.
