Синът ми я отведе мълчаливо – той е с 1,5 години по-голям от сестра си. Два дни по-късно тя разбра, че се търси медицинска сестра в едно от отделенията в съседния град. Тя беше наета. Успяла да си купи стара къща в покрайнините. На кредит. През цялото това време била като булдозер: не можеш да се върнеш назад, само напред, без да мислиш за трудностите. Осъзнала се, когато камионът потеглил, оставяйки след себе си утаяващ се прах и кула от вещи в стая с нисък таван. Когато вдигна кофа с чиста, вкусна вода от кладенеца.
Когато запали печката и къщата се изпълни с топлина.
Сигурно са щастливи в тази малка стара къща! Имаше много щастие: слънцето в малкото прозорче, сутрешното къпане в реката, топлата веранда, където е приятно да стоиш бос, първите стръкове копър и моркови в градината, кафето за закуска. И нямаше никакво значение, че кафето беше най-евтиното разтворимо кафе и че за обяд ядохме постни макарони. Но тя беше спокойна. Тя защитаваше малкия им свят от бащата, който се опитваше да си върне семейството, като си спомняше за плача на дъщеря си. Никога!
След месечните депозити в банката й оставаха малко пари, но след няколко месеца „влезе в рутина“ и започна да планира остатъците от заплатата си за храна и дрехи. Научила се да разчита на себе си, да не роптае, а просто да върви напред. А децата довели едно бездомно куче.
Тийнейджърското кученце едва се държеше на лапите си, клатушкаше се от слабост и я гледаше с гнойни очи. То отпи две глътки топло мляко и се срина. След 10 минути то набра сили и отпи още няколко глътки. Беше оцелял. Тогава се появи коте. Имаше овъглени пънчета на мустаци. То също оцеля. Всички те оцеляха.Почти веднага след като разбрах, че са се изправили на крака и че през есента ще имат собствени зеленчуци, засадих ябълково дърво.
Винаги съм смятал, че ако имаш собствена къща и парче земя, задължително трябва да имаш ябълково дърво. коя искате? – попита жената, която продаваше фиданките. не знам – отговори тя и се усмихна. вземете тази. Тя отнесе клончето вкъщи и не подозираше, че след няколко години всички ще се удивляват на полупрозрачните ябълки с цвят на мед, от които ще се прави вкусна шарлота и невероятно ароматно сладко. Един ъгъл на парцела се оказал омагьосан: въпреки слънчевата светлина и откритото пространство, той бил обрасъл със зелен мъх.
Клоните на малините там бяха станали неестествени и изсъхнали, сякаш бяха засадени в пясъците на Сахара, а не в наторена и напоена почва. Дръвчето стоеше там в състояние на дълбок покой в продължение на три години, след което върху тънкия му ствол израсна огромна проба и той изсъхна. Тя се разплакала над него, сякаш било любим човек, и след това засадила сливово дърво.
Сливовото клонче, възвърнало разсъдъка си след шумния и претъпкан площад, на който било изложено, изпило много вкусна вода от кладенеца, огледало се, видяло около себе си зелен мъхест килим и възкликнало Това е то! На третата година то дало първите си десетина плода, а през студената, снежна зима измръзнало. Но то не изсъхна.
На следващото лято върху последния жив остатък от ствола израснаха дебели клони, а на втората година тя се сливи толкова много, че всички се изненадаха, като не забравиха да напълнят джобовете си с огромни, дебели и сладки плодове. Дадоха ѝ и една черешова фиданка: ако не я вземеш, ще я изхвърлим. Така че тя я засадила. За три години черешовото дръвче се превърнало в дърво, но дало малко плодове. В началото на пролетта тя се приближила до него с брадва, застанала там
„Добре, живей.“ През август дървото все още било натоварено с големи, матово-лъскави плодове със страни от цвекло, които отново учудили всички, като не забравили да изплюят семената.
В живота ѝ нямаше повече мъже. Синът ѝ беше поел всички мъжки работи в къщата. И колкото и да й беше трудно, тя никога не съжаляваше за предишния си живот. Тишината, щастието и спокойствието в малка стара къща са по-добри от това да живееш с пияница в удобен апартамент.Той знае това като никой друг. Тази сутрин си прави скъпо кафе. Най-доброто кафе. Децата ѝ го купуват за нея. И с чаша в ръка тя обича да стои до големия прозорец.
Малките прозорци са изчезнали, както и старата къща с ниските тавани. Защото сега къщата е друга: нова, с големи прозорци. На топлата веранда сега се излежава друго куче, а в креслото от другата страна седи котка… Но тази пролет ще цъфнат същите дървета, които ще зарадват всички със сладки ябълки, огромни сливи и разпръснати вишни. А тя ще вари сладко и ще пече шарлота. А къщата ще ухае сладко на ванилия, канела и щастие
