“Омъжена съм от пет години. Отвсякъде някой ме питаше кога най-накрая ще си имаме бебе. Имаше огромен натиск, особено от страна на свекърва ми, която от време на време мрънкаше, че все пак имала единствен син и сега трябва да има внуче. Съпругът ми също искаше да има бебе, но аз не бях убедена. Сега, след раждането, съжалявам, че съм казала „да“.
Омъжена съм от пет години
С Рафал сме женени от пет години. Разбираме се доста добре заедно. Винаги сме се разбирали много добре и сме имали много общи теми. Освен това той ми харесва и физически. Знам, че този брак е наистина много добър. Планирали ли сме да имаме деца? Някъде там сме говорили за това, но никога не е било приоритет за нас. Вярвах, че в крайна сметка ще дойде подходящият момент, когато ще искам повече дете. За съжаление в крайна сметка се поддадох на натиска и сега съжалявам за това.
Всички наоколо настояваха за бебе
Всички наоколо питаха кога най-накрая ще се решим да имаме бебе. Особено свекърва ми постоянно повдигаше темата. Тя каза, че имала единствен син и сега толкова много мечтаела за внуче и кой да ѝ го подари, ако не Рафал. На всяка среща тя подчертаваше, че сме женени от толкова години, а аз все още не съм бременна. Дори ме питаше дали нямаме проблеми с плодовитостта. Тя си пъхаше носа в неща, които не бяха нейни. В крайна сметка ми омръзна от това бърборене и се поддадох на натиска. Със съпруга ми решихме да имаме бебе. Когато родих дъщеря си, не почувствах абсолютно нищо. Бях в шок. Очаквах този голям прилив на любов, но минаха няколко месеца и все още ми е трудно да погледна „бебето“ си.
Животът ми е ужасен
Срам ме е да говоря за това, но днес животът ми е ужасен. Не мога да преодолея факта, че имам бебе, за което не ми се иска да се грижа. То постоянно плаче и аз никога не знам какво се случва и как да го успокоя. Наистина ми е много трудно и никой не иска да ми помогне. Свекърва ми беше толкова склонна и заяви, че винаги ще дойде. Сега тя изобщо не ни посещава, защото не е очаквала, че едно малко дете може да бъде толкова раздразнително.
