“Бяхме заедно в продължение на 10 години. Никога не е имало и най-малкото разногласие между нас. Прекарвахме всеки свободен момент един с друг и нямахме нужда от други познати, макар че, разбира се, имаме познати и приятели и именно с тях прекарвахме моминското и еленското си парти. Прекарвах си доста вежливо с момичетата, защото точно това бях обещал на партньора си. Седмица по-късно щяхме да се оженим. Всичко вече беше готово. Гостите чакаха сватбата и партньорът ми реши да отмени церемонията след ергенското парти. Неговото обяснение наистина ме нарани.”
Не мога да се съвзема
Мислех, че съм подредил живота си. Имах мъжа, когото обичах, до себе си. И бях убедена, че и той ме обича.
Бяхме заедно от десет години, а от две планирахме сватбата си. Бяхме заделили всичките си спестявания за сватбата. Щеше да бъде като в приказка. Нямах търпение. Както и поканените гости.
Имахме планове за бъдещето заедно. Мечтаехме да имаме куп деца. А след сватбата щяхме да започнем да заделяме пари за къща. Да имаме част от собствената си градина и да можем да сеем зеленчуци за децата си.
И сега всичко се е спукало като сапунен мехур.
Той замина на ергенско парти
Приятелите му бяха организирали парти в планината. Бяха наели вила и щяха да му осигурят различни занимания там. Не съм любопитствала. Доверих му се. И си обещахме да си прекараме добре.
Отидох да пия с момичетата. По-късно забихме в едно кино и малък спа център, а след това всеки от нас се озова в собствената си къща.
Мъжете пък се забавляваха в продължение на две нощи и два дни. Това беше най-дългата ми раздяла с партньора ми. А когато се върна, ми призна, че все пак не е искал да се жени за мен.
Обяснението му ме нарани
Той ми каза, че сме били заедно почти цяла вечност и дори не е имал възможност да опита живота с друга.
Призна, че докато не види дали наистина съм любовта на живота му, или просто навик, не може да се ожени за мен.
По време на ергенското парти той се запозна с няколко жени, с които имаше възможност да поговори, и му хареса.
Реши, че затварянето му за други хора по този начин е било погрешно решение. Че му липсва дъх във връзката ни и ако не му го дам, ще скъса с мен, а ако му позволя този дъх, иска да се изнесе, да се среща с други жени и да прекарва 2-3 дни в седмицата с мен.
В края на краищата това звучи като някакъв сценарий на лош филм.
Не бих могла да се съглася на това.
За мен това означаваше просто да скъсам, затова си взех нещата и просто се изнесох. Трябваше сам да разкарам всичко. Имахме споразумение с групата, с диджея, с хората, които щяха да направят вътрешната украса на църквата и залата. И единственото, което той направи, беше да ми изпрати SMS дали ще ми върне парите, защото искаше половината.
Аз му дадох всичко, което можех да получа. А след това напълно се откъснах от него.
След два месеца той дойде при мен с букет рози и извинение и ме помоли отново да се омъжа за него. Но за мен това вече нямаше смисъл. Отказах и отидох да плача във възглавницата си.
Все още го обичам. Той е любовта на живота ми. Но какво ще стане, ако след сватбата отново ми направи подобен номер? Нямаше да го преживея втори път.
