“Един чичо дойде от Америка. Трябваше да остави долари, а той остави това…”

“Неотдавна един чичо от Америка дойде в Травники – нашето малко село близо до Люблин. Джон замина за САЩ преди 20 години, където създаде собствен бизнес и направи впечатляваща кариера. Бяхме много щастливи, че чичо ни идва при нас, и се надявахме, че ще ни донесе много долари, които ще ни позволят да променим живота си веднъж завинаги.”

Чичо от Америка

Джон (Джон) замина за Америка преди 20 години. Той имал спестени 20 000 евро, които решил да инвестира в малък бизнес за кетъринг. Когато обаче стана успешен, той напълно забрави за нас и не ни говореше.

Наскоро обаче ни се обади и проведе разговор с родителите си, който продължи няколко часа. По време на разгорещената дискусия стана ясно, че Джон е направил впечатляваща кариера в САЩ и че бизнесът му се е развил много бързо. Чичо му се хвалеше, че е спечелил истински кокосови орехи и е изпълнил всичките си мечти, но все пак нещо липсваше в живота му и му липсваше родният град.

Накрая обаче обясни, че би искал да се върне с гръм и трясък, и предложи да организираме пищно парти в негова чест и със сигурност “няма да съжаляваме, защото той е много богат”. Родителите ми, разбира се, веднага се съгласиха, надявайки се, че чичо ми ще донесе милиони долари, с които да модернизираме семейната ни ферма.

Чичо ми пристигна след седмица и партито, организирано с всичките му спестявания, беше истински успех. Това, което ме изненада най-много обаче, беше, че чичо ми гледаше храната с такова удоволствие и все още беше ненаситен. Искам да кажа, че той поглъщаше такива количества храна, сякаш не беше ял от много седмици.

Освен това беше облечен толкова съвсем нормално и не изглеждаше така, сякаш печели милиони, но от друга страна, по принцип богатите хора не се хвалят с богатството си

Mężczyzna w kapeluszu

Чичо ни заблуди

Разговаряхме чудесно с чичо ми и в един момент той започна да ни разказва за грандиозния си успех и за изграждането на марката си за една нощ. Историята му звучеше толкова митично и неправдоподобно, но въпреки това всички ѝ повярвахме. Аз самият признах, че един ден също бих искал да имам компания като тази на Джон. Тогава чичо ми направи едно много показателно предложение към мен, или всъщност към нас.

Джон обясни, че управлението на такава голяма компания е много трудно и той може да я остави на нас, ако му дадем 200 000 злоти. Тази сума щеше да му стигне, за да се издържа и да живее в провинцията, а аз щях да отида в Щатите и да печеля от управлението на фирмата, която вече щях да притежавам, и щях да изпращам половината от месечната печалба на родителите ми, а те щяха да модернизират с нея фермата. Бях малко изненадан, че чичо ми е готов да ми прехвърли процъфтяващ бизнес само за 200 000 евро. Той обаче обясни, че всъщност ни е благодарен за добрия прием и иска да даде нещо в замяна.

Много бързо съставихме договор и го заверихме при нотариус, а само след един ден вече бях собственик на фирмата.

За съжаление, тогава чичото взе парите и изчезна. Започнахме да се интересуваме от всичко това и се оказа, че чичо ми е преписал фирмата на мен, която беше обременена с огромни дългове.

Не мога да повярвам… Някой знае ли как да отмени това?

Related Posts