Тя беше красива. Косата ѝ беше блестяща като мед. Кафяви очи… А той се смяташе за средностатистически. Обичаше я още от пети клас, но (смятайки се за недостоен) никога не беше показвал чувствата си с думи или намеци. Скриваше чувствата си под показно безразличие… Училището минаваше незабелязано. Поради това той беше демобилизиран от армията. Чувствата му към неговия съученик бяха почти забравени.
Майка му организира тържество в чест на завръщането на сина си. Имаше много гости. Разбира се, присъстваше и приятелят на Саша. Излязохме заедно на балкона, за да си поговорим. В крайна сметка не се бяха виждали толкова дълго време. Саша разказа за съучениците си. “Преди една година тя и баща ѝ претърпяха автомобилна катастрофа. Другата сега е в инвалидна количка.
“Мисля, че ще има предложение, но не знам подробности… Тя те харесваше, Игор, признах й чувствата си на завършването, но тя отказа. И тя започна да ме разпитва за теб. Попитах я защо иска да знае. Друга каза, че си й харесал. Дори ме помоли да поговорим с теб, но гордостта й попречи. Но аз не казах нищо, задушен от обида. Прости ми, Игор, но може би така е по-добре? Игор не отговори.
Върна се в стаята си, тихо излезе в коридора, облече сакото си и си тръгна. Имаше нужда да остане насаме с чувствата и мислите си. Не обвиняваше приятеля си. Обвиняваше себе си. За малодушието си, за неуместната си гордост, за… Краката му го отведоха до апартамента на Инна. Майка му отвори вратата. Инна беше първата, която го посрещна.
– Добре съм – каза тя. Сам виждаш – усмихна се Ина, – и не смей да ме съжаляваш. – Съчувствие? На този, когото съм обичала през целия си живот?” “Не, не, не, не, не, не. Игор се изненада от думите му. Каза ги така, сякаш някой беше свалил тежест от раменете му. Инна също беше шокирана. Тя не можеше да повярва. Минаха няколко месеца, преди да повярва… Операцията беше успешна. Мина една година и Инна се изправи на крака. Инна и Игор се ожениха.
Щастието им било помрачено само от последиците от операцията: тя не можела да роди дете… В този ден Игор се върнал по-рано от работа… “Приготви се – казал той на жена си, – ще те чакам в колата.” Двамата тръгнаха към сиропиталището. “Защо сме тук?” Другата се напрегна. “Изненада… Едно момиче, заобиколено от играчки. С медна коса… Инна, Игор и тяхното медно чудо. Какво повече ти трябва за щастие?
