Галина бавно слизаше по стълбите, държейки новороденото си дете на ръце. Когато излезе от входа, тя видя всичките си вещи да летят през прозореца… “Не искам да те виждам повече тук!” изкрещяла свекърва ѝ. Галя се спря, погледна къде са паднали вещите ѝ и си помисли: “Каква странна локва…
Колко бързо потъват шапката и пухеното яке… Пухеното яке!” Момичето грабна по-удобно дъщеря си и се промуши през студената вода с маратонките си. Измъкна колана и портфейла си от джобовете на якето и продължи напред. Мокрите и мръсни вещи останаха да лежат в локвата.
“Дъще, наистина ли те изхвърлиха?” попита Наталия Ивановна, майката на Галина. Момичето кимна мълчаливо. Галина наистина не искаше да говори, но знаеше, че трябва да го направи.
“Понеже дойдох при родителите си с дете, без дрехи и без много пари, трябва да отговарям на въпроси” – помисли си Галина. “Позволи ми да говоря с него. Как можеш да изхвърлиш жена си и дъщеря си на улицата?” Дмитрий Петрович, бащата на момичето, предложи. Галя постави чаша чай на масата и отговори:
“Татко, не е нужно да ходиш при тях. Така или иначе не можеш да им докажеш нищо. Лиза не прилича нито на мен, нито на него, тя има червена коса. Явно Иля сам е решил, че аз съм я извел настрани. И тъщата продължава да му го казва, защото не ме е харесвала от самото начало”. “Виждам, че вещите ти все още са там – каза Наталия Ивановна.
“Взех си всичко, което имах. Свекърва ми изхвърли през прозореца сакото и шапката ми, не си направих труда да ги взема, те бяха подаръци на Иля, така че нека си ги вземе.
Може да ги даде на майка си или на новата си съпруга” – отвърна момичето. “Със Зинаида се познаваме отдавна… Преди да се ожените, тя мечтаеше да види Иля с Вика, дъщерята на приятеля ѝ – каза Наталия Ивановна.
“Тогава нека й подари пухено яке и шапка!” отговори Галина. Момичето дълго говореше нещо, опитваше се да се смее, но в сърцето ѝ имаше непоносима, тъпа болка. Същата вечер Галя седна с родителите си да гледа филм, но спомените не ѝ позволяваха да се съсредоточи.
Тя не разказа на родителите си за деня, в който доведе Лиза у дома от болницата. Не искаше да ги разстройва.Зинаида Петровна погледна внучката си и веднага се разплака: “Илюша, погледни това момиченце! Тя има червена коса. Ясно е, че Галка я е взела отнякъде, а сега иска да я закачи на теб!”
“И какво?” – попита тя. В този момент изглеждаше, че Галина не е получила всичко. А унизителните обвинения, които свекърва ѝ хвърляше по неин адрес, беше чувала само в сънищата си, не и в реалността. За съжаление това не беше сън.
Момичето погледна безпомощно към съпруга си. Но той само се облече мълчаливо и излезе от къщата. Иля го нямаше два дни и когато се върна, каза: “Имаш два часа да си вземеш нещата и да напуснеш къщата ми!” Галя мълчаливо опаковаше нещата, когато свекърва ѝ влезе и избухна в сълзи от радост.
Възрастната жена се усмихваше широко и редовно цитираше различни поговорки. Например, че всичко, което е тайно, рано или късно ще излезе наяве. Но родителите на Халина не разказали всичко на дъщеря си.
Те скриха факта, че съседите безкрайно се ровят в костите на момичето и всички правят предположения от кого Галя има дете. Нещо повече, хората не се срамуваха да питат Наталия Ивановна директно с кого се среща дъщеря ѝ. Имаше и такива, които ги обвиняваха, че възпитават Галя по неподходящ начин.
И един ден Дмитрий Петрович забеляза, че някой е намазал с катран вратата им. Той избърса вратата и не каза нищо не само на дъщеря си, но и на съпругата си. След филма Галя взе Лиза на ръце и отиде в стаята си. След като сложи детето да си легне, тя седна на леглото и се огледа наоколо.
“Почти нищо не се е променило тук. Ето го одеялото, което мама направи със собствените си ръце, а ето го и плюшеното мече, което татко ѝ подари”, помисли си Галина. Тя затвори очи и се почувства така, сякаш нищо не се е случило. Че не е напуснала дома си и че животът ѝ с Иля и Зинаида Петровна не се е променил.
Само че сега имаше любимата си дъщеря и си беше у дома… В този момент откъм улицата се чуха гласове. “Представяте ли си, Галка роди дете някъде и Иля я изхвърли от къщи. Хората казват, че са изхвърлили вещите ѝ през прозореца. Сега тя е ходила при родителите си, сега ги смущава” – каза баба Тоника. “А тя просто искаше да измами всички.
Момичето се е родило червенокосо. Галка не се срамува! Нищо чудно, че Зинка е била против сватбата. Ако се беше оженил само за Вики, нямаше да познае никаква скръб”, играеше Алевтина на продавачка. Галя хлопна прозореца. В тяхното село клюките се разпространяваха с главоломна скорост.
Момичето се покри с едно одеяло и заплака тихо. “Илюша, защо не спиш?” Зинаида Петровна попита, когато влезе в кухнята. “Сънувах разни глупости”, отвърна Иля покрусено. “Да, да преживея такова предателство! Бедното ми момче.
Всичко ще мине. А за да те разсея, ще извикам гостите и ще поканя Викуся, тя много се тревожи за теб” – каза Зинаида Петровна.
“Няма нужда да каниш никого, особено Вика. Винаги съм харесвал само Галя – отвърна Иля.”Но тя направи това с теб” – напомни му майка му. “Мамо, аз помня всичко. Имам нужда да бъда сам, така че утре се прибери у дома”, отговори момчето. “Но как ще бъдеш сам?” Зинаида Петровна се разтревожи. “Ще се справя, лягай си”, каза Иля.
След като майка му си тръгна, младежът престана да се преструва на силен и започна да бъде себе си. В очите му заблестяха сълзи и той се потопи в спомена за първия път, когато видя Галя. Тогава тя беше само на три години.
По-късно седяха в един и същи клас, а на тържеството по случай завършването на училище Иля бе признал любовта си към Галя и те се бяха оженили.
Когато настъпи утрото, Зинаида Петровна влезе в кухнята и възкликна:
“Изобщо не съм си лягала! Престани да мислиш за това момиче, тя не си заслужава!” “Стига!” – рязко каза Иля. След няколко минути той се смути и продължи: “Съжалявам, че бях груб. Реших да отида при дядото на Семьон.” “Защо трябва да отидеш там?” Майката попита възмутено. “Отивам да помогна на дядо ми” – отвърна синът ѝ. Четири часа по-късно Иля беше там.
“Разкажи ми какво се случи”, поиска дядо Семьон, който разбираше всичко от изражението на лицето на внука си. Иля знаеше, че дядо му винаги ще му помогне със съвет. Момчето прегърна стареца и му разказа всичко.
“Ти червендалест ли си?” Семьон Александрович попита със смях. “Не разбирам какво съм ти казал толкова смешно”, каза Иля с неудоволствие. “Нека ти покажа нещо” и с това старецът влезе в стаята. Старецът подаде на внука си един стар албум със снимки и каза: “Виж внимателно. Това са моите родители, те починаха преди ти да се родиш. Въпреки че снимката е черно-бяла, разгледай добре цвета на косата на майка ти”. Иля се втурна в апартамента и от вратата попита майка си: “Знаеш ли, че прабаба ми е била червенокоса?”.
“Да”, отговорих аз. Зинаида Петровна прехапа устни и неохотно отговори: “Знаех, но това няма нищо общо! Казвах ти да се ожениш за Вики, но ти не ме послуша!” Иля погледна майка си и мълчаливо напусна апартамента. Отне му много време, преди Галя да му се извини. След известно време тя му прости и две години по-късно се роди червенокосо момченце, кръстено на дядо си!
