След брака ми с Павел започнахме да живеем в апартамента на майка ми. Паша ни гостуваше от селото и живееше там в апартамент под наем.
Апартаментът на майка ми е тристаен, така че щеше да има достатъчно място за всички. А майка ми е много дружелюбен и адаптивен човек, така че не се съмнявах, че ще се разбираме. Не веднага, но забелязах, че поведението на мама се промени с преместването му.
Тя започна все по-рядко да излиза от стаята. – “Мамо, притеснява ли те по някакъв начин присъствието на Паша? Мама махна с ръка над него и каза, че всичко е наред.
Помислих си, че просто е объркана и с времето ще свикне. Един ден се прибрах по-рано след работа и чух, че от апартамента ни идват много стъпки.
“Татяна Петровна, сто пъти съм ти казвала да спреш да си клатиш краката, когато ходиш, това е досадно! И яж в стаята си, не можеш да се храниш както трябва, винаги разливаш всичко! Влязох рязко в апартамента.
Мама седеше на дивана, свита на кълбо, а Паша стоеше над нея като голям кон. Щом го видеше, той беше като платно.
– Събери си нещата – казах хладнокръвно, – ти си пълен глупак, как можеш да говориш на майка ми, когато живееш в нейната къща? Той се опита да се оправдае, бълнуваше насам-натам, но аз не го слушах и започнах да събирам нещата.
