Вярвам, че умението да казваш “не!” е основна черта на характера на човека. Всеки, който не е мързелив, прави въжета от тези, които не могат да казват “не”. От роднини до колеги. Съпругът ми е един от тези надеждни хора. Не знам как би се справил без мен, но мога да предположа. Сергей, моят съпруг, е мил и чувствителен човек.
За него е по-лесно да отстъпи, отколкото да отстоява свободата си на избор. И така роднините и колегите му увиснаха на врата му.
Но тогава той ме срещна. Всъщност аз не съм чак толкова страшна скандалджийка.
Но ако някой иска да ми седне на врата, веднага ще се махне. Прибавете към това и властния ми глас и ще разберете, че никой не иска да се заиграва с мен… Родителите на съпруга ми имат трима сина.
И всеки от тях си има собствена кола. Но по някаква причина роднините винаги се обръщат към съпруга ми, когато имат нужда да ги закара някъде.
Бяхме женени от три месеца и всеки уикенд или свекървата, или свекърът ми се обаждаха на сина ми и изискваха (изискват, а не молят) да ги закара някъде. Този уикенд свекърва ми се обади и поиска синът ми да я закара до дома на сестра ѝ.
Отговорих на телефона и спокойно напомних на свекърва ми, че тя има още двама сина и че Сергей не може да отиде, защото имаме други планове за тях.Свекърва ми веднага започна да крещи: “Ти си загубеняк! Не смей да вземаш решения за сина ми!” Тя не знаеше, че повишаването на гласа ѝ по мой адрес е противопоказно. Защото в отговор… аз така й изкрещях, че мисля, че свекърва ми наистина седна.
Както и да е, нито тя, нито съпругът ѝ, нито другите свадливи гъски идват вече при мъжа ми със заповеди… Или да вземем хитрия колега, който успя да убеди мъжа ми да дежури вместо него по всички празници.
Той казва, че има семейство. А ние нямаме семейство? Както и да е, сега съпругът ми си е вкъщи за празниците… И нека ме наричат саботьор. Но аз ще защитя спокойствието на семейството си!
