От самото начало бях в противоречие със свекърва си. Тя не ме прие от пръв поглед. Нямам висше образование, не произхождам от привилегирован произход и не изглеждам като модел. Съпругът ми също не произхожда от благородническо семейство, а всякаква прилика с Аполон може да се види само в тъмна, безлунна нощ.
Той получи университетската си диплома единствено за да угоди на майка си. Съпругът ми не работи по професията си.
След като се оженихме, живеехме в апартамент под наем и свекърва ми ни посещаваше веднъж седмично. Едно нейно посещение ми беше достатъчно, за да избягам от вкъщи винаги, когато имаше възможност за присъствието ѝ.
Когато се роди синът ни, нямаше как да избягам от нея. Трябваше мълчаливо да понасям упреците на свекърва ми, независимо дали бяха справедливи, или не.Защо не казах нищо? Защото ме беше страх от нея.
Всяко лято със съпруга ми посещавахме прабаба ми край морето – единствената роднина, която наистина ме обичаше. Преди една година баба ми почина и аз наследих двустайния ѝ апартамент.
Тогава със съпруга ми решихме да се преместим там. Проклятията на свекърва ми станаха по-силни, защото ние бяхме
бях отнела сина ѝ от нея. Но защо щяхме да търсим жилища под наем, след като аз получих апартамент на такова страхотно място?
Свекърва ми дори поиска да продам апартамента на брега на морето и да купя нещо в съседство.
Да разменям морето за свекърва си? Толкова ли изглеждам глупава?
Но свекърва ми намери решение. Тя си взе лекарско удостоверение, че има нужда от морски въздух заради предполагаемите си здравословни проблеми. Сега тя ни моли за съчувствие и иска да живее при нас. Аз съм категорично против. Съпругът ми също е наясно, че животът ни ще се превърне в ад, ако майка му е наблизо.
Затова решихме, че свекърва ми ще продаде апартамента си, а съпругът ми ще ѝ купи едностаен апартамент в нашия град. Тя ще внесе първоначалната вноска от собствените си пари, а синът ѝ ще отговаря за изплащането на кредита. Вярвам, че ще мога да защитя своето, ако се опитат да ме контролират в собствения ми дом.
