Анна е на 19 години, когато забременява. Била е несемейна, а съпругът ѝ е бил в армията. Тя и родителите му отказали да я подкрепят. “Не искам да се притеснявам за бебето”, каза майката на Анна.
Свекърва ѝ категорично отказвала да разговаря с нея. Единствено сестрата на баща ѝ я подкрепяла. Тя беше на четиридесет години, имаше няколко деца и беше работила през целия си живот. Аня започнала да живее с нея. Когато Стас, съпругът на Аня, бил демобилизиран, дъщеря им вече била на една година. По време на службата си в армията майката на Стас не посещавала внучката си.
Бащата и майката на Аня ги посетили само два пъти. Стас си намира работа като механик в автосервиз. Младото семейство продължава да живее при леля си, дъщеря им ходи на детска градина, а Аня може да ходи на работа. Скоро след това лелята трябвало да се премести в друг регион, обявила апартамента си за продан и Аня и Стас наели апартамент.
Няколко години по-късно бабата на Стас умира. Свекърва ѝ намерила купувач за наследствения апартамент и колкото и да молил Стас майка си да не продава, тя го направила по свой начин. Използва парите, за да ремонтира апартамента и да купи няколко неща. “Няма да ремонтираш апартамента ми” – отхвърлила тя молбата на сина си.
Оказа се, че майката на Аня не е по-добра от мащехата ѝ. Съпругът ѝ я беше напуснал преди няколко години и тя беше останала сама в тристаен апартамент. Дори не беше помислила да позволи на дъщеря си и семейството ѝ да живеят при нея.
Минаха години. Стас и Аня имат собствен апартамент, всеки от тях има кола, най-голямата дъщеря е в десети клас, а най-малката – в трети. Могат да си позволят ежегодни пътувания до курортите. Майката на Аня е уволнена от работа, а майката на Стас се пенсионира.
И двете се обръщат към децата си за помощ. И на двамата им беше категорично отказано. Единственият човек, на когото Стас и Аня винаги са готови да помогнат, е лелята на Аня.
