Светлана стоеше до печката, когато съпругът ѝ се прибра от работа. Той отиде направо в кухнята, седна на дивана и каза: “Едно момиче, което не познаваш, има син от мен… преди седмица.
Тези думи бяха най-многото, което Светлана очакваше да чуе от съпруга си, защото те винаги са се обичали и никога не са мислили за зарята. Освен това Сергей мечтаеше за син, а Светлана му роди две дъщери, а после се оказа, че колкото повече не може да изпълнява тази функция.
И така, със страх в рудината, Светлана се върнала при мъжа си, а той паднал на колене, започнал да се извинява, кълнял се, че това няма да се повтори, обещал, че отсега нататък ще проклина сина на Али, но няма да отиде при това момиче в живота.
Светлината се беше успокоила. Всичко беше така, както Сергей обещаваше, но след 4 години се обадиха на бившия любовник на Сергей и го помолиха да се прибере за известно време, защото тя се готвеше за сватба, а синът нямаше кой да се грижи за него.
Светлана взела уплашеното момче от непознатата среда с подаръци. Малкият Дима не знаеше как да се държи, какво да каже и как да бъде, защото не познаваше никого там, а майка му не беше наблизо. Светлана подари на момчето бонбони и дизайнерски дрехи. Момчето прегърна Светлана и започна да разопакова новите играчки.
Дъщерите на Сергей и Светла вече не се нуждаеха от внимание. Те бяха на 17 и 16 години. Светлана работеше с Дима по цял ден: Приготвяше любимите му ястия: картофено пюре и настъргани моркови, играеше с него, учеше с него стихове.
“Няколко дни” продължиха шест месеца. Момчето бавно започна да нарича Светлана майка и Сергей не можеше да се нарадва:
Съпругата му приела Дима като собствен син. Година по-късно Сергей се обади на биологичната майка на Дима и каза, че скоро ще стане майка за втори път и Дима няма да се ожени. Момичето дори казало, че е готово за ченгета и че момчето трябва да остане при баща си. Сергей и Светлана се съгласиха на това и без рушвет. През това време те свикнаха с момчето и не искаха да го пуснат.
След няколко години дъщерите на Светла и Сергей се омъжиха и Димка вече ходеше на училище. Една вечер момчето гордо донесло на майка си дневник – да се похвали с гаданията. Светлана го прегърнала силно и казала: “Колко съм щастлива, че ти си мой син. Остани толкова умен и весел и знай, че аз и баща ми много те обичаме.
