Веднъж една майка казала на сина си: “Сине, винаги трябва да помниш, че те обичам. Ти си най-важното нещо в живота ми. Можеш да дойдеш при мен винаги, когато имаш нужда от помощ и подкрепа.
Трябва да знаеш, че съм щастлива, когато ме помолиш за помощ. Не е нужно да ми се обаждаш вечер. Трябва да прекарваш това време със съпругата си. Можеш да ми се обаждаш през деня без никаква причина.
Ще се чувствам по-добре, ако знам, че си добре. Никога не крещи на жена си или на мен. Не забравяйте, че женското сърце е много чувствително. Помнете, че жената не е слугиня.
Тя не е длъжна да чисти след вас, да готви или да пере. Всичко, което се случва в семейството, трябва да си остане в семейството. Не разказвайте на никого за това, което се случва у дома.
Никога не сравнявайте жена си с никого. Бъдете благодарни за това, което имате. Не се оплаквайте от съпругата си на никого, дори на мен. Просто я оценявайте и всичко ще се оправи. Ако някога се разболея, не забравяй за мен.
Не забравяй да мислиш за мен и да ме посещаваш понякога. Но ако съпругата ти се разболее, не я изоставяй. Когато се закълнете в любов и вярност, от този момент нататък най-важният човек в живота ви е вашата съпруга.
Ако съпругата ви помоли да направите нещо – да я заведете на море, да ѝ купите обувки – мълчете. Ако ви помоли втори път, кажете ѝ какво мислите.
А ако ви помоли за трети път, направете това, което ви е помолила да направите. Никога не критикувайте роднините на жена си, особено родителите ѝ. Помнете, че те са ви дали човека, с когото ще бъдете до края на живота си.
Не забравяйте празниците. Записвайте ги, ако ви е трудно да запомните датите. И не забравяйте да поздравите съпругата си. Не е нужно да правите скъпи подаръци: блокче шоколад или малък букет са достатъчни за всеки повод. Ако се вслушате в думите ми, със сигурност ще бъдете щастливи”.
