Аз съм на 61 години, а съпругът ми е с няколко години по-възрастен. Живеем в малък апартамент в града. Голямата ми дъщеря е в чужбина, а най-малката – в столицата.
Тя вече има две деца. За съжаление в началото на лятото майка ми почина. Баща ми остана в провинцията, съвсем сам. Проблемът е, че баща ми има нужда от грижи, каквито майка ми полагаше през последните години от живота си.
Сега баща ми е на 85 години. Мога да кажа, че той практически не е в състояние да прави нищо сам. Не мога да взема баща си с мен: апартаментът ни е много малък. Не мога да се преместя и в провинцията: там няма никакви удобства, няма топла вода, тоалетната е навън.
Може би ако бях с 20-30 години по-млад, щях да се преместя на село без никакъв проблем. Но и сега не съм млад. Освен това скоро аз и съпругът ми ще имаме нужда от помощ и подкрепа. Така че си заслужава да се грижим за здравето си, доколкото е възможно.
Единствената възможност е да намеря болногледач за баща ми. Но проблемът с това решение е, че всички жители на селото ме осъждат и си шепнат помежду си каква лоша дъщеря съм. Но в края на краищата аз няма да изпратя баща си в старчески дом с ужасни условия!
Какъв е проблемът? Не знам как ми се налага да пътувам всеки ден по 50 километра, за да виждам баща си. Но сега трябва да мисля за семейството си и не ми пука за чуждото мнение.
