Костя огледа апартамента и реши да го купи. “Ще го взема”, каза той на брокера на недвижими имоти. Изведнъж видял нещо, което накарало Костя… Но да не бързаме, ще разкажа историята една по една. Той възнамерявал да наеме този апартамент, защото след развода си останал без дом. Някога голям, шумен, самоуверен младеж, Костя дошъл да покори Москва от малък град. Имал големи планове.
Работил като шофьор, сервитьор, чиновник. Оженил се за московско момиче, Олга, която била неговата пълна противоположност: спокойна, тиха, дребна. Запознанството ми с Костя беше странно. Той дойде в офиса на нашия склад и ни предложи нови компютри.
Казах, че нямаме нужда от тях, но по някаква причина му дадох телефонния си номер. Понякога ми се обаждаше и всеки път се опитваше да ми продаде нещо. Веднъж ме покани в един ресторант, за да обсъдим нещата. Там се запознах със съпругата му. Тя мълчеше през цялата вечер, но Костя говореше непрекъснато
. Накрая той ми каза: “Лиша, пиши за мен!”. Жена му не издържа и му каза, че това е странна молба. “Защо изведнъж трябва да пиша за теб? Може би първо трябва да постигнеш нещо…”. Костя се обърна рязко към нея: “Не се намесвай в разговора на един мъж, добре? Коя си мислиш, че си ти? Сядай и мълчи! Беше отвратително. Взех си довиждане и бързо си тръгнах. Много години по-късно случайно се сблъскахме един с друг на улицата.
Той ми предложи да седна някъде и аз се съгласих. Защото журналистическият ми инстинкт – или просто любопитството – си беше свършил работата. Оказа се, че той не е постигнал нищо през всичките тези години, работейки като подчинен мениджър, правейки нещо с пластмасови прозорци.
Оженил се за втори път, но и това не се получило, развели се след седем години. Имал деца. Имал и собствена къща. След развода нямаше нужда от голям апартамент, затова сега си търсеше спалня. Споделих му контактите си с един много добър посредник в областта на недвижимите имоти. И той вече беше готов да направи първоначалната вноска, когато видя малка снимка на момиче в банята с рози.
– “Олга Дмитриевна – отвърна риалторът, – трябва да се срещна с нея. “Не мисля, че това е възможно, тя е много зает човек”, каза той. “Аз съм бившият ѝ съпруг. Риалторът разговаря с Олга и тя се съгласи да се срещне с него вкъщи. Когато пристигнал в уговореното време, бил посрещнат от икономката:
“Ела, ще те заведа в офиса”. Тя седеше в огромен кабинет, зад масивно бюро, и гледаше в компютъра. Трябва да се отбележи, че не се бяха виждали, откакто той я беше нарекъл “глупава овца”. След това тя бързо стана и си тръгна: “Здравей, Костя. Олга погледна иззад монитора. “Какво става? – Исках да те видя. Живееш ли тук?
– “Отчасти тук, отчасти в Милано.
Работя в модната индустрия. А съпругът ви? Той работи в съвсем друга сфера. Синът ни учи в Лондон. Слушай, откъде знаеш, че това е моята квартира? – “Момиче сред розите”. Снимката, която ви дадох. – Странно, изобщо не си я спомням. Тогава защо казахте, че искате да ме видите?
– Беше ми любопитно. Бяхме заедно… – От три години. Имаш ли нужда от нещо? Може би пари? Не изглеждаш много добре. Колко? – Не, всичко е наред. Промених решението си, няма да наемам този апартамент. – Както искаш, не ме интересува. Имаш ли още въпроси към глупавата овца? – Чудя се… Забравихте снимката, но не и тази! – Разбира се, че не си забравил. И никога няма да забравя, и никога няма да простя. Прислужницата ще те изведе навън.
