Имам по-голяма сестра, която наскоро се премести при дядо ни. Не знаех много за нея, защото се грижех за собствените си работи, а дъщеря ми скоро ще се роди. По-късно исках да разбера от дядо ми как живее там сега с новите си съквартиранти. Обадих се на мобилния му телефон, но мъжът на сестра ми отговори и каза, че дядо не може да говори сега, след което веднага сложи слушалката.
Почувствах, че нещо не е наред, и реших да се обадя на майка ми, за да разбера какво се случва. Оказа се, че семейството на сестра ми няколко пъти е било изхвърляно от апартамента, защото не плащало навреме, а в такъв случай трябвало да дойде при майка ми и да живее при нея. Тя дълго време не издържала и в емоциите си им казала да се преместят при дядо ми. Така и направили.
Не знам дали е казала това, за да злепостави дядо ми, или не, но доколкото знам, отношенията между майка ми и баща ѝ не са много добри. Понякога се хапят един друг като куче и котка, поне така ми каза майка ми. Дядо ми отрича и казва, че тя е тази, която започва кавгите. Е, няма да се впускам в това, това са въпроси между тях.
По-късно жена ми предложи да отидем там и да видим какво е положението. Съгласих се, но тя отиде сама, искаше малко да смени обстановката. Когато се върна у дома, каза, че всичко е наред и няма за какво да се притеснява.
За известно време повярвах на жена си, но все пак някак си не можех да се успокоя, притеснявах се, затова отидох там сам. В продължение на двайсет минути никой не ми отвори вратата, но после излезе мъжът на сестра ми и започна да се оправдава:
– Дойдохте с малко закъснение, имаме ужасна бъркотия. По-добре е да дойдете друг път, само се обадете предварително.
– Добре, но аз дойдох да видя дядо си.
Все пак някак си успях да се прибера вкъщи. Това, което видях там, просто ме шокира. Никога не бях се сблъсквал с такава бъркотия в една къща. Това, което ме изненада най-много, беше, че в стаята на дядо вече нямаше никакви негови вещи – никакви, там сега имаше детска стая.
Когато попитах къде е дядо, Себастиан каза, че е в болница. Той сам се беше съгласил на това.
– Тази къща вече е наша, така че бъди така добър и се махай оттук – добави грубо зет ми.
Не ми оставаше нищо друго, освен да отида и да прибера дядо си. Не можех да си представя какво са правили с него там и за какво са го лекували. Той беше здрав човек още от дете, нито един болен, силен като дъб.
На път за вкъщи разбрах от дядо ми, че сестра ми и съпругът ѝ първо са спечелили доверието му, а после са го изпратили в болницата без причина. Предварително му били казали, че ще отиде в санаториум, и така го измамили.
По-късно в тази болница дошъл един мъж, който се представил за адвокат. Той попитал дали дядото е подписал документи, с които да завещае къщата на внучката си. Дядото бил сигурен, че не го е направил, но после му показали тези документи. Наистина подписът му бил там, така че той не казал нищо повече.
Между другото, майка ми също беше инициатор на тази случка. “Той така или иначе скоро ще умре”. – ми каза тя. Когато чух това, ми стана много тъжно. Трябваше да преговарям с лекарите, за да пуснат дядо ми да се прибере у дома. Заведох го при нас. Жена ми нямаше нищо против.
– Той ще остане при нас, докато намерим изход от тази ситуация. Имаме свободна стая
Бях много щастлив, че съпругата ми позволи на дядо ми да се притеснява за това. нас. Тя има приятел адвокат и той се съгласи да ни помогне да върнем къщата на законния ѝ собственик.
В резултат на това дядо ми си върна къщата, но хората, които са му я отнели, сега не говорят нито с мен, нито със съпругата ми, нито с дядо ми. Те също така добавиха, че няма да приемат дъщеря ни в семейството.
И слава Богу! Това е само по-добре за нас.
