“Мисля, че тя наистина го прави от чиста злоба. Защото разбирам, че това може да се случи веднъж, втори или дори трети път. Но вече около 30 пъти съм бил в дома ѝ за вечеря и наистина никога не се е случвало да сготви нещо, което да отговаря на вкуса ми. Предстои ни Първи май и ще отидем отново при свекърва ми. Мисля, че трябва да се запася вкъщи, защото иначе ще я оставя гладна. И изобщо, измислих план, който може да се окаже сладко отмъщение!”
Изглежда, че свекърва ми не ме харесва
Въпреки че очевидно твърди обратното. Изглежда симпатична. Когато разговаряме за нещо, тя пита силно, опитва се да окаже подкрепа, когато е необходимо. Не изглежда да има лоша памет, но някак си винаги забравя най-важния момент.
От много години не ям месо. Не съм вегетарианец, защото ям риба, нито пък имам проблем с млечните продукти и дори не мисля, че бих могъл да живея без тях.
Казах на свекърва ми, че не ям месо, когато й гостувах за първи път, което беше преди да се оженя.
Тогава тя не беше подготвена за моето идване, а и нямаше информация за кулинарните ми предпочитания. Следващият път обаче ситуацията се повтори.
Отново беше само месо
За вечеря имаше бульон с три вида месо, така че ядох само суха паста.
Плюс картофи, но пържени в свинска мас и печени ребра и свински бут. Също така за мен имаше само салата.
Повдигнах леко на масата темата за това, че не ям месо, и свекърва ми се извини, а по-късно ме увери, че просто е забравила, но че следващия път ще измисли нещо, което и аз мога да ям.
Ситуацията се повтори много пъти подред и аз наистина вече бях престанала да вярвам, че това не е симптом на злонамереност.
Сега тя ни покани на майско барбекю.
Прилагам различен подход
Убеден съм, че това барбекю отново ще бъде само огромно количество месо. И все пак на барбекюто можете да сложите добре подправени зеленчуци, сирена или дори риба.
Ще взема храната си със себе си, защото наистина не ми се иска отново да седя гладен и да гледам как другите ядат. Този път ще се приготвя сам и ще им дам да опитат от тези деликатеси. Може би те самите най-накрая ще започнат да се хранят по-здравословно.
В дома на съпруга ми винаги ядяхме мускулна и мазна храна. Майка му например наскоро спомена, че никога не би яла морски дарове. А аз обичам скариди! И вече имам идея как да си отмъстя за всички тези вечери.
Ще приготвя черна паста със скариди в масло, със сметана и магданоз. Тя е толкова безумно вкусна, че съм убедена, че свекърва ми ще я изяде с наслада. Но също така знам, че тя няма да я изяде, защото е казала, че няма да се докосне до морски дарове, защото я отвращават.
Е… може би и аз съм забравила нещо, нали?
Все пак ще сготвя супата от октопод. Какво, по дяволите! Нека дамата да изяде две блюда, както обикновено прави.
Може би ще направя крутони към нея, тъй като винаги имам и салата, за да не съм толкова ужасен.
И честно казано? С нетърпение очаквам това майско барбекю и моята вечеря. Любопитно ми е да видя лицето ѝ. Сигурно ще го запомня завинаги.
