“Синът ми Петър е женен и вече има син, за което съм много щастлива, защото много исках да стана баба. Чаках дълго време, но се молех за това с цялото си сърце и, както виждате, се молех за това. Съпругата му е добра жена, защото тя също се грижи за къщата и за всичко, така че всичко е както трябва да бъде. Съжалявам само за последната ситуация и не разбирам защо тя се е държала така. Исках да постъпя правилно и това се превърна в неприятност”.
Разочарована свекърва: “Исках да заведа внука си на почивка…”
Павелек вече е в пети клас и аз много се гордея с него, защото момчето учи добре, а и поведението му е добро. Той стои настрана от училищния хулиган, но има и добър пример от вкъщи, защото родителите му са културни хора, както и трябва да бъде.
За съжаление това не е така във всеки дом, както може да се види по-късно на улицата или на детската площадка. Често посочвам от прозореца, че едно от непознатите деца е на повече от десет години и поведението му е такова, че е по-добре да не говорим.
Просто исках да заведа внука си на почивка заради добрите му оценки и поведение, но снаха ми не беше съгласна. Дори съм платила депозита за почивката и той ще изчезне, но не можеш да обясниш това на снаха си. Тя си знае своето и последната седмица на септември и първата седмица на октомври няма да позволи на сина си да отиде с мен в България.
Снахата разпалва конфликт, но има ли причина за това?
Отсъствах от май до последната седмица на август, защото заминах за чужбина, за да печеля пари. Един мой приятел ми го уреди и аз го похвалих, защото парите бяха добри, така че можех да помагам на децата и да отделям пари за себе си. Сега се върнах и не само, че хвърлих малко за Пол, но и исках да го заведа на тази почивка. Той все още не е бил в чужбина.
Снаха ми не харесва тази дата и крещи над мен, че сега е време за училище, а не да обикаляме и да разсейваме детето. Затова ѝ казвам, че ваканцията е платена и би било добре да се възползваме. Тогава започна, че аз й заповядвам и вземам собствени решения за детето й и т.н. Това нормално ли е?
Синът ми уж държи на моята страна, но официално е на страната на съпругата ми, но и аз го посъветвах така. Защо сега да не си говорят. Съжалявам и не толкова заради това, че Пол не може да дойде с мен, а заради начина, по който се отнасят с мен. Аз съм баба, а снаха ми се отнасяше с мен като с чужд човек, който се меси в собствените ѝ дела.
