Нека започна разказа си с това, че от няколко години живея сама. Синът ми отиде да учи в друг град, намери си там приятелка и остана. Със съпруга ми живяхме дълго време заедно, но преди три години той почина. Беше все още млад, но нямаше лек за рака му.
Работата е там, че наскоро синът ми каза, че приятелката му е забременяла, така че най-накрая организират сватба. Радостта ми не познава граници!
Единственото нещо, което ме подразни, беше, че нямах достатъчно финанси, за да направя на сина си приличен подарък.
Без никакво колебание реших да отида при нотариуса, за да препиша апартамента в полза на сина ми. Докато съм жив, ще им помагам, ще ги уча, колкото мога, а когато ме няма, ще си имат собствено гнездо.
Когато съседите ми чуха за това, започнаха да ме разубеждават, като основното обяснение беше, че когато си отида, апартаментът така или иначе ще отиде при сина ми, така че имам нужда от друг подарък. Брат ми дори предложи да ми даде пари назаем, за да мога да купя нещо друго, но аз не исках, смятах, че това ще е най-доброто решение за мен. След като събрах всички документи, отидох при местния нотариус.
Посрещна ме една млада жена, която изслуша внимателно всичко и накрая каза :
-Вие сте много добър, че искате да направите такъв подарък на сина си, но искам да ви попитам дали освен този апартамент имате и друго място, където да живеете в случай на нужда? Може би някоя лятна къща или гараж?
–Не, какво общо има това с нещо? – попитах аз, като честно казано не разбирах какво иска от мен.
Но после започна да ми разказва истории за пенсионери като мен, които са предписали всичко на децата си, а после са ги изхвърлили на улицата. Старите хора нямало къде да обжалват, защото всичко било законно.
Извиних се и обещах да помисля за това. На път за вкъщи се обадих на брат ми и го помолих да ми даде назаем пари, като му разказах как нотариусът ме е убедил да не правя грешка. Той беше изненадан, че някой е успял да ме убеди.
Разбира се, не мисля, че синът ми ще може да ме изхвърли на улицата, но е по-добре да се застраховам срещу това, защото не се знае каква съдба може да сполети него и характера на жена му.
Между другото, те всъщност се преместиха при мен. Сега живеем заедно и чакаме бебето, нямаме никакви спорове, така че се надявам, че ще продължим да живеем в мир. А апартаментът ще бъде даден на сина ми, но след като си тръгна.
