По онова време със съпругата ми бяхме женени от седем години. Синът ни беше на шест години. Може да се каже, че водехме доста успешен живот. Радвахме се на сина си и мечтаехме да имаме още едно дете.
Много ми се искаше да имам още една дъщеря. С течение на времето съпругата ми стана доста студена към мен. Чувствах, че нещо не е наред. В крайна сметка се стигна дотам, че започнахме да спим в различни легла. Съпругата ми обясняваше, че е уморена, че не е в настроениеһттр://news.bg
По-късно колегите ми помогнаха да си отворя очите.
Те ми казаха, че са видели мъж, който е карал съпругата ми на работа. Той бил любезен с нея и галантно й отворил вратата. Не исках да повярвам, надявах се, че любовта ни ще оцелее. Особено като имахме дете. Не исках да отлагам р
за по-късно, затова реших да поговоря със съпругата си същата вечер. Попитах я директно за изневярата ѝ.
Тя не можа да ми даде никакъв отговор. Тя си събра нещата и си тръгна. Остави сина си при мен. Аз, разбира се, бях много щастлив, че синът ми е с мен. От друга страна, бях доста изненадан да видя такова безразличие от страна на една майка към детето си. Наистина ли тя е толкова лоша майка?
Нима не обича детето си? В началото не ни беше лесно. имаше много моменти, в които не знаех какво да правя с детето си. Помолих семейството и приятелите си за съвет и прочетох много в интернет. Отначало синът ми пропускаше майка си, но после спря.
След четири години животът ни се подобри. не съм спестила нищо за сина си. Един ден със сина ми играехме на някаква игра, както обикновено. Изведнъж някой почука на вратата. Отворих я и видях човек, когото отдавна бях забравил. Беше бившата ми съпруга и изглеждаше по същия начин, както преди четири години.
Нещо повече. Синът ми обаче не обърна никакво внимание на майка си. Жената стоеше, без да знае какво да прави. Бившата съпруга се хвърли към него, започна да го прегръща и целува, да му се извинява, да му разказва за страстната си любов, но синът се отвърна от нея. Тогава реших да поканя всички на чай.
Исках да разсея напрегнатата ситуация. През първите десет минути всички мълчаха. Беше много неловко. И тогава жената започна… Оказа се, че иска да се ожени за сина си. Тогава дадох на сина си възможност да реши.
Видях страха и несигурността му. Предложих му да опита да отиде с майка си и да остане при нея няколко дни. През цялото това време мислите за самотата не ме напускаха. Ако на сина ми му хареса, ще остана ли сама, или не? Но на следващата сутрин синът ми се върна. Каза, че майка му не е сама и че иска да бъде с мен. Той ще поддържа връзка с майка си, но не е готов да се премести.
