Момичето седеше на една пейка и плачеше. Възрастен мъж, който се разхождал в парка, се приближил до детето и намерил плик в джоба на блузата на момичето. Пликът съдържал бележка от майката на момичето

Момичето седеше на пейка в парка. Понякога тя плачеше и казваше: „Мамо“. Хората минаваха покрай нея, без да й обръщат внимание. Само един възрастен мъж, който се разхождаше в парка, се приближи до детето и го попита: „Къде е майка ти, момиченце?“ „Не знам“. – отговорило момичето с набръчкано чело.

„Как се казваш?“ „Тонечка.“ „И къде отиде майка ти?“ „Тя не каза. Просто ми каза да седя тук и да чакам“, отново се просълзи момичето. „Какво имаш там?“ – старецът забеляза ръба на плика, който стърчеше от джоба на блузата на момичето. Пликът съдържаше бележка от майката на момичето.

„Един добър човек, който намери дъщеря ми. Тя се казва Антонина Владимировна Синелникова. Датата ѝ на раждане е 5 януари 2002 г. Аз, Марина Петровна Синелникова, с настоящото потвърждавам отказа от дъщеря си. Обстоятелствата го изискват. Моля, върнете я в сиропиталището. Благодаря Ви!“

Дядото поседял известно време, после взел Тонечка на ръце и я завел в полицейския участък. Така Тоничка се озовала в дома за деца… Изминали петнадесет години. Тоня вече учи в кулинарно училище, за да стане сладкарка, и същевременно работи в кафене-сладкарница. По време на работа на заден план е включен телевизорът. Един ден тя попада на предаването „Чакай ме“.

Така й хрумва идеята да осъществи дългогодишната си мечта да намери майка си. Тоня попълнила онлайн въпросника на програмата и зачакала отговор. Шест месеца по-късно тя получава телефонно обаждане: „Антонина Синелникова?“ „Да. Намерихме вашите роднини. Бихме искали да ви поканим на телевизионно предаване… – Бихме искали да поканим в студиото Александър“, каза водещият. Излезе едно момче на около десет години.

– Защо решихте да се срещнете с Антонина? – Тя е моя сестра. Видях историята ѝ в интернет и си спомних, че майка ми ми каза, че имам сестра, но я е дала в дом за сираци. – Как се казва майка ви?

– Майка ми почина преди една година. Тя се казваше Марина Синелникова. Тоня се затича към брат си и започна да го прегръща – А ти с кого дойде? – С баба ми. Баба излезе и прегърна двете внучки. – Никога повече няма да се разделим!

Related Posts