Този уикенд синът отново дойде сам и извади списъка, който беше подготвила снаха ми, и който трябваше да донесе от селото. Много се разгневих на това, но реших да замълча. Не издържах, когато снаха ми се обади с още едно желание…
Преместихме се на село с мъжа ми, когато синът ни се ожени и се роди дъщеря му. За да не живеем в тясното градско жилище, решихме да се настаним при моята по-възрастна майка в родното село. Създадохме малък бизнес, всяка година обработваме полетата, за да имаме какво да ядем и какво да изпратим на сина ни в града през зимата.
Искам веднага да подчертая, че снаха ми много бързо свикна с ролята на млада дама, въпреки че сама е от село. Откакто се е установила в града, не иска да идва на село. Почти всеки уикенд има свои планове и вие, свекърви, се справяйте сами с всичко.
Тази година веднага казах на сина си да идва, дори сам, защото ако не искат да ни помогнат, никога няма да мога да свърша всичко сама.
И така, миналия уикенд синът отново дойде сам, но веднага предупреди мен и татко, че ще остане само за кратко. Извади списъка, който беше подготвила снаха ми и който трябваше да донесе от селото. Много се разгневих на това, но реших да замълча, защото в противен случай можеше да се обидят на нас и изобщо да не видим нито сина, нито внучката си.
Когато синът вече се беше приготвил да тръгва, снаха ми ми се обади и ме помоли да добавя и кисели краставички.
Може би ненужно, но без да се замисля, й казах:
– Къде са тези краставички, които кисеше?
В разговора настъпи тишина, след което след минута снаха ми се разсмя. Разбира се, дадох им краставичките, но много ми е мъчно, че младите хора изцяло забравят за нас. Как ще се справят, ако ни няма?
Както споменах, синът и съпругата му имат малка дъщеря. През пролетта внучката често боледува по някаква причина, тъгува за детската градина, а аз тръгвам с първия влак, оставям цялата работа в селото и отивам да седна с нея, защото децата са заети.
Когато последно бяхме на копки, събрах смелост и поканих снаха ми да копае картофи в градината. И знаете ли какво? Тя ми каза, че отиват в Закопане да починат малко, защото синът ми има нужда от свеж въздух и смяна на климата за здравето си.
Но в селото имаме всичко това. Кажете ми, добри хора, как дълго трябва да търпя всичко това? Как да стигна до тези млади хора?
