Бях сключила граждански брак с Михаил. Виждате ли, след неуспешния ми брак останах съвсем сама с двете си момчета. Престанах да се грижа за себе си, вършех цялата мъжка домакинска работа, макар че момчетата ми помагаха, и изобщо, трудно можеше да ме наречеш жена. И тогава се появи Михаил – целият чувствителен, грижовен, внимателен… Той ме канеше на кино, водеше ме на ресторанти, уреждаше ми приятни срещи. Скоро решихме да заживеем заедно, но не аз се преместих при него с двете ми деца, а той.
Всъщност това е много важен момент в нашата история. С течение на времето Миша се промени. Започна да ми се подиграва, като казваше, че съм лоша домакиня, че не мога да готвя, че не гладя добре и т.н. Един ден влязох в кухнята и видях Миша да яде супа направо от тенджерата. Казах му, че това ще вкисне супата, и му предложих да я затопли малко в чинията си. Той започна да ми крещи, че бульонът не е достатъчно богат и че супата е безвкусна.
Най-големият ми син отвърна на тези викове. Той дръпна палтото и маратонките на Миша и каза: „Ако не ти харесва как мама готви, излизай. Не ни трябваш безплатно, можеш да си потърсиш готвач с опит. Миша почти онемя. Облече палтото и маратонките си и си тръгна. Нямаше го цели шест дни, но не можеше да издържи и седмица. На седмия ден той се появи на вратата.
Беше свободен ден, децата си бяха вкъщи. Старецът веднага отиде в стаята си, не му хареса завръщането на блудния баща, нито пък го поздрави. По-младият погледна Михаил с изненада и каза: „Ех, ти си жив, а ние мислехме, че те е блъснал камион… Миша ми подари цветя и любимите си бонбони. Той падна на колене и се извини. Но не остана дълго толкова бял и пухкав. Няколко дни по-късно се събудих от шум в кухнята.
Тази нощ бях много уморена и не си направих труда да измия чиниите. Затова на сутринта Миша видя мръсни чинии в кухненската мивка, а чиниите ни летяха. Погледнах парчетата и в очите ми се появиха сълзи… Съвсем наскоро бях купила тази услуга… със собствените си пари… и тя струваше много. Синът ми ме последва в кухнята. „Благодари ми, че те приех като крива свиня с две деца – изкрещя Михайло, без да обръща внимание на присъствието на сина си.
Макар че, каква благодарност… не знаеш какво е това. „Събирай си нещата и се махай – отвърна най-възрастният. „Не знаеш колко се гордеех с него в този момент. Знаеш ли, че дори не се разплаках, когато Михайло си тръгна. Все още имам двамата си покровители, които съдбата ми даде. Сигурна съм, че ще намерим добър баща. И както каза синът ми, ще го приемем в семейството, преди той да ни направи услугата да приеме мен и двете ми деца.
