„От година аз и съпругата ми живеем в Германия. Моят татко и сестра ми живеят в къща на село заедно с моята мащеха. Ако трябва да бъда честен, никога не съм имал симпатии към мащехата, вероятно защото скоро след смъртта на майка ни татко се премести при нея, а за мен това беше твърде бързо.
Отношенията ми с новото семейство на баща ми бяха приемливи. Мащехата е съвсем мила и добра жена, но в един момент започна да третира сестра ми с прекомерна грижовност. Опитвах се да направя нещо, но скоро след това се ожених, заминах и загубих контрол над това, което се случва в къщи.
Наскоро мащехата ми се обади:
– Здравей! Как сте? Как върви покупката на новата кола? – попита.“
– Всичко е наред, благодаря. Събрали сме почти цялата сума, в рамките на няколко месеца ще можем да я купим. А как сте вие? Как е сестра ми? Избрала ли е вече университет или е решила да започне работа? – попитах.
– За това исках да поговоря с теб. Не сме особено заможни, а сестра ти наскоро взела заем. Цялата сума трябваше да бъде предназначена за някакви допълнителни курсове, но тя си купила малко нови дрехи и парите бързо се изчерпали – мащехата беше много разтревожена.
– Е, сестра ми вече трябваше да бъде по-отговорна. Какъв е този план да взема заем, когато няма работа?! – отвърнах.
– Съгласна съм. Тя е лекомислена, но все пак е твоя сестра. Помогни ѝ да върне заема, за теб пет хиляди не са толкова много. Колата така или иначе ще я купиш, но малко по-късно – оплакваше се по телефона.
– Какво ще я научи това? Определено не на отговорност! – бях против решаването на проблемите на сестра ми. Тя вече е възрастна.
– Прав си, но нямаме с какво да я платим. А покупката на колата може да почака – настояваше мащехата.
– Не, това не е правилно! Моля, спрете да я разглезвате и да решавате проблемите ѝ. Тя е на двадесет години, вече не е дете – разгневих се. – Нека най-накрая започне работа. Нека разбере какво означава да поемеш отговорност за своите действия – добавих.
Разпаднахме разговора и не минаха и половин час, когато сестра ми ми изпрати съобщение. Писала такива неща, че не можех да повярвам, че е близък човек. Не бих очаквал такова жестокост, идваща от думи, дори от непознат. Винаги съм правел всичко за нея, но откакто майка ни почина, контактът ни се влоши драстично, а част от вината носи мащехата, която позволи на сестра ми да живее безгрижно и без чувство за отговорност.
Мислите ли, че трябва да се поддам и да ѝ помогна? Все пак за мен това е също голяма сума. Аз самият работя, изкарвам си прехраната, а сестра ми постоянно иска помощ. А когато отказах, ме третира като най-лош враг. Какво да правя? Моля, дайте съвет.
