Мама беше много красива, но това беше единственото й предимство. Така казваше баща ми. И аз, която го обожавах до болка, гледах на всичко през неговите очи. Татко преподаваше политически науки на студенти. Той беше много умен, произхождаше от интелигентно семейство, което не прие веднага майка ми. Историята на тяхната среща научих много по-късно.
Баща ми, като част от девическия студентски отряд, отишъл в колхоз, за да строи заграждения за животните. Майка ми беше на 17 години и работеше като доячка. Образованието ѝ беше 8-и клас, а това беше разтегливо – дори след дълги години живот с баща ми, тя така и не се научи да чете бързо, прокарваше пръсти по редовете и шепнеше тихо поредицата от срички. Но тя беше необикновена красавица!
Крехка, с прозрачна бяла кожа, меденозлатиста коса до кръста, сини василкови очи и изваян профил. На сватбената снимка тя изглежда като на снимка от списание. Татко беше висок, чернокос, с гъсти мустаци и много мъжествен. През онова лято мама забременя от татко и той трябваше да се ожени за нея.
Не, той вероятно я е обичал някога. Но родителите му оказваха натиск върху него, обвиняваха майка му, че го е подмамила да се ожени, а в университета се подвизаваха млади аспирантки, които може и да не бяха толкова красиви, но бяха образовани и интелигентни, можеха да водят разговор.
И освен това, няколкото пъти, когато баща ми се опита да я заведе на някакви приеми и събирания, тя се хранеше толкова небрежно, не знаеше как да използва прибори и се смееше толкова гръмко, че той се срамуваше от нея. Не се поколеба да каже на майка си, а тя само поклащаше глава с тъжна усмивка, без да смее да му противоречи.
Никога не съм искал да бъда като майка си. Исках да накарам баща си да се гордее с мен. Бях научил азбуката си преди училище и можех да чета много по-добре от майка ми. По цял ден се упражнявах в числата, за да мога, когато баща ми ме попита за друг пример, да дам правилния отговор и да заслужа похвалата му.
На масата внимателно наблюдавах как се държи баща ми и му подражавах – ядях със затворена уста, не облизвах чинията с хляб, както правеше майка ми, и използвах вилица и нож. Въпреки всичко това баща ми не ме харесваше особено. Дните, в които можех да разговарям с него, дълго време бяха моята радост и аз мислено преглеждах фразите, които ми казваше.
А когато бях във втори клас, баща ми ни напусна. Майка ми дълго време криеше това от мен, но накрая разбрах, че се е запознал с друга жена. Когато чух тази ужасна дума “развод”, си помислих само за едно: “Иска ми се баща ми да ме вземе при себе си…”.
Но, разбира се, останах с майка ми. Трябваше да се изнесем от апартамента – той принадлежеше на баба ми и дядо ми, а те бяха твърде щастливи да се отърват от мен и майка ми. Известно време ни изпращаха малки парични преводи – баща ми всеки месец, а баба ми – на рождения ми ден и в навечерието на Нова година.
Но разпадането на семейството ни съвпадна с разпадането на профсъюза, така че много скоро баща ми загуби работата си и паричните преводи спряха. Майка ми си намери работа като чистачка на няколко места и миеше подовете от сутрин до вечер. Плащаха ѝ малко, заплатата ѝ често закъсняваше, така че живеехме в бедност. С годините красотата на майка ми избледня и сега не можех да видя нищо хубаво в нея.
В съзнанието си я обвинявах за изоставянето на баща ми. И тогава баща ми започна да се занимава с бизнес. Веднъж се отби в дома ни, донесе ми ново яке и ми остави малко пари. Този ден се запечата за дълго в паметта ми: беше зима, току-що се бях върнал от училище, премръзнал в старото си палто, чиито ръкави отдавна бяха твърде къси за мен. Татко стоеше на входа, майка ми беше на работа и никой не му отвори вратата, но той не си тръгна, стоеше там и чакаше.
