Когато сватбата свършила, бащата тихо се приближил до дъщеря си и й казал да остане през нощта при тях. Всички присъстващи били изненадани, а гостите си шепнели и чакали да чуят какво ще каже дъщерята. Анджела погледна теста с двете ивици. “Какво да правя сега?” – помисли си тя. На 26-годишна възраст тя вече е самостоятелно момиче.
Работи по професията си и наема апартамент. Беше независима от родителите си, но винаги приемаше помощ. Анджела наистина искаше това дете. Тя разбираше, че не би искала да има дете от никой друг, освен от мъжа, от когото беше забременяла. Единственият проблем беше, че любимият ѝ беше женен.
Вярата му не му позволяваше да напусне семейството си, но той винаги казваше съвсем сериозно, че ако Анджела иска да има дете, той ще го приеме и ще го отгледа. Както тя си мислеше, любимият ѝ се зарадва на новината за бременността ѝ, като каза, че детето им няма да има нужда от нищо. Но родителите…
Мама и татко бяха от старата школа. Освен Анджела те имаха още една дъщеря, Марина (тя и Анджела бяха близначки), и един син, Рома. Сестра ѝ не обичала децата, но подкрепяла Анджела.
На Рома изобщо не му пукаше, той създаваше свой собствен живот. Когато баща ѝ разбрал за бременността ѝ (майка ѝ била информирана малко по-рано), той бил бесен. Дъщеря му щяла да ражда без съпруг? Не може да има такова нещо! Анджела настояваше, че ще родя това дете и толкова!
Тогава бащата каза, че не иска да я познава повече и че не иска да познава и неродения си внук, че вече няма дъщеря.
Майката се опита да успокои Аркадий, но безуспешно. Той забрани на всички да споменават името на Анджела в негово присъствие. Анджела имаше дъщеря, Карина. Момичето израства активно и красиво. Малко, къдрокосо и чернооко мънисто.
Цялото ѝ семейство я обичаше (с изключение на дядо ѝ, който никога не беше виждал внучката си и продължаваше да отрича съществуването ѝ). Когато Кариша беше на две години, братът на Анджела – Рома, реши да се ожени. По такъв повод, разбира се, трябвало да се състои сватба. Анджела реши да не ходи, за да не разваля празника на брат си, защото знаеше, че баща ѝ ще се ядоса на присъствието ѝ.
Но Рома, противно на желанието на баща си, лично довежда сестра си на сватбата. Трапезарията беше претъпкана и шумна, а наоколо тичаха деца. Сред всички тях се открояваше едно малко къдрокосо и чернооко момиченце. Колкото и да се опитваше да не обръща внимание на Каринка, Аркадий не можеше. Той обичаше децата до полуда.
