От ранна възраст Юлия се отличава с доброта. Това се проявява особено ясно в отношението ѝ към бездомните животни. Тя ги хранеше и си играеше с тях. С напредването на възрастта тя си остава същата добра душа. Един ден, на път за работа, тя отишла да изнесе боклука. Съпругът ѝ ровел в кофите за боклук. Когато забелязал Юлия, той се отдалечил и се престорил, че просто минава оттам.
Момичето забелязало, че той не е пиян, а просто гладен и забравен. „Вземи това, купи си храна“ – подаде му тя малко пари. Бездомникът я погледна, а очите му бяха пълни със страх. „Чакай ме на онази пейка до шест часа. Може би ще успея да ти помогна. Каза Юлия и отиде на работа. Бездомникът я чакаше. Когато тя се приближи до него, той ѝ подаде една роза.
– Не е откраднат, не е откъснат. Работих на разтоварната площадка и я купих“, казва той. Юлия го покани в дома си. Там тя изпратила Игор (така се казвал бум-джахът) в банята и изтичала до магазина. Купила някакво бельо и спортни дрехи. По-късно Ихор разказал своята история. Миналата година баща му карал снаха си и внучката си на зъболекар с колата си, когато в тях се врязал самосвал.
Никой не е оцелял. След катастрофата Ихор започнал да хленчи черногледо. Не можел да спре. Наоколо нямало никой, който да му помогне да се измъкне от високото. Майка му починала преди две години, а съпругата му израснала в сиропиталище. Приятелите му някак си отпаднаха, но се появи група пияници. И в крайна сметка той се оказал бездомник и без документи. Когато разбрал, че е бездомник, Игор не се разстроил особено.
Той нямаше за какво и за кого да се бори. Имаше само желание да умре и да се върне при семейството си. Въпреки това той мразеше мисълта за самоубийство. Вместо това се впускаше във всевъзможни караници и пререкания, но не можеше да се самоубие… Но Юлия, която му даде 500 рубли и го покани при себе си, събуди надеждата му. И Игор започна да се бори за себе си. За своите документи и права… Шест месеца по-късно те се ожениха.
