– Мамо, ще имам близнаци. Не мога да живея без теб… – Олга Захаривна отиде при дъщеря си. Рик се погрижи за двете бебета… – Можеш да останеш при нас. Жена ми ще отиде на работа. Ние ще направим ремонта… Олга Захаривна продаде къщата си в селото и се премести при дъщеря си и зет си, въпреки разубеждаването на приятелите си. Минали още три години.
Дъщеря ѝ и зет ѝ все по-често говорели за тесните условия в 40-метровия им апартамент. Накрая Олга Захаривна не издържала и помолила снаха си и дъщеря си да ѝ намерят малка къща с парите, останали от продажбата на къщата. Те намерили някаква полуразрушена къща. Донесохме я и си тръгнахме. И то с такъв обиден израз на лицето: „Защо майка ми е изненадана?
Тя можеше да живее с нас“… Къщата беше напълно изоставена. Прах, паяжини, мишки, изгнил под… Излязох да проверя плевнята и лятната кухня. Преди да стигна дотам, една млада жена ми извика: „Здравейте. Казвам се Анна. Живея в съседство с вас. Ще те вземат ли?
Едва ли е възможно да се преместим в къщата наведнъж.“ „Здравейте, Анна.“ Олга Захаровна се усмихна: “Не, няма да вземат. Аз ще живея тук.“ – “Разбирам. Тогава ще обявим извънредно положение.“ Анна се засмя и започна да се обажда по телефона. Десет минути по-късно един млад мъж косеше плевелите в двора с храсторез. Пет минути по-късно дойдоха пет други момичета (сестрите на Хана) и започнаха да чистят къщата и двора заедно.
В продължение на една седмица Олга прекарваше нощта в дома на Хана, докато нейният дом се подреждаше. След това бавно започна да свиква с местния ритъм на живот. Дори занесе градинската си продукция на близката магистрала, за да я продава…
Дъщеря ѝ се обади шест месеца по-късно. За първи път. – Мамо, зимата идва. Утре съпругът ти ще те прибере.“ – Добре съм – отговорила Оля Захаривна и сложила слушалката. На следващия ден зет ѝ и дъщеря ѝ дойдоха на гости. Олга извади от мазето малко плодове и зеленчуци. Подаде ги на зашеметения си зет. „Върви си с Бога – каза тя тихо, – и дано имаш съседи като мен, ако, не дай си Боже, се окажеш в моето положение.
