Юлия трябваше да излезе в снежна буря, въпреки че наистина не искаше. На път за вкъщи тя забелязва баба си на автобусната спирка. Беше странно, защото възрастната дама седеше сама и гледаше надолу. „Бабо, чакаш ли някого?“ – попитала Юлия. „Не, няма кого да чакам, аз съм единствената.“ “Ще замръзнеш до смърт, нека те заведа на топло. Юлия извика такси и заедно с баба си се прибраха вкъщи.
Юлия показа на баба си банята и отиде в кухнята, за да направи бърза вечеря. Когато баба ѝ се нахрани, те седнаха заедно в хола и Юлия искаше да попита какво се е случило с баба ѝ, но не смееше да започне. Тогава баба ѝ започна да ѝ разказва: „Имам единствен син Костя, родих го късно на 38 години. А мъжът ми почина година по-късно, сърцето му спря. Трябваше да отгледам сина си сама, беше много трудно.
И Костик израсна толкова непослушен. В крайна сметка аз отгледах момчето, той отиде в университета, после на работа. Дойде време да се ожени, а той си имаше годеница, Мая. Само че Мая не ме харесваше, не разбирам защо. В този момент очите на Юлия се напълниха със сълзи.
Баба ѝ продължи: „Тя винаги ми намекваше, че съм излишна в тристайния апартамент. А после забременя и дори не се поколеба да ми каже в очите, че съм излишна. После Мая разбра, че имаме семейни пръстени, и изпадна в истерия защо ги няма на пръстите си.
И такива пристъпи на гняв имаше всеки ден. А днес казаха, че отиваме в магазина, за да купим неща за бебето. Само че ме оставиха на автобусна спирка в непознат квартал и си тръгнаха. След приказката баба ми се разплака.
На Юлия също ѝ се искаше да заплаче… как можеше да остави собствената си майка навън в студа. От този ден нататък баба ѝ остава при Юлия. След работа тя посрещаше Юлия с вкусни понички или пайове. Вечер гледаха заедно телевизионни предавания. Юлия се привързала много към тази мила баба. Един ден Юлия се прибрала вкъщи и видяла, че телевизорът свири много силно.
Беше странно, защото баба ѝ го беше изключила, преди момичето да се прибере. Юлия влязла в коридора, в кухнята, в стаята – баба ѝ я нямало. Само вратата на банята беше отворена и баба ѝ лежеше на пода.
Юлия веднага се обадила на линейка и на полицията. Бабата починала същия ден. Минал един месец и тогава на работното място на Юлия дошъл мъж в скъп костюм: „Кой си ти, мошеник?
Какво право имаш да вземаш това, което ми принадлежи? Ще си потърся справедливост, ще те изтръгна от нея в съда. Оказа се, че бабата е преписала на Юлия апартамента и семейните си пръстени, а синът ѝ Костик и майка му Мая са останали без нищо.
