Винаги съм живяла в някаква ориенталска приказка, в която бащата е глава на семейството и нямаш право да не му се подчиняваш, затова се омъжих три пъти, когато съпругът е господар, а аз – негова слугиня. Първият ми съпруг ме напусна, като каза, че съм му омръзнала, че само му готвя, а аз не разбирах, че освен да готвя, какво друго трябва да правя, за да угодя на съпруга си? Той ме остави с две деца.
С втория ми съпруг се държах по същия начин и родих две деца. По онова време обаче той не печелеше много, така че трябваше да работя на непълно работно време. Децата от първия ми брак вече можеха сами да изкарват пари, но вторите трябваше да бъдат хранени.
Вторият ми съпруг показа истинското си лице, когато се разболях, той нямаше нужда от болна жена. Той си тръгна и си намери нова. Оздравях, но навикът, че вкъщи трябва да има глава на семейството, не изчезна, имах нужда от мъж до себе си. Третият ми съпруг, почти го взех от улицата като коте. Направих от него мъж.
Сега работя, отново за съпруга си. Похарчих половината си заплата за него. И го смятам за глава на семейството, въпреки че той не носи нищо в къщата. Дори започнах да давам частни уроци и ученици идват при мен за уроци по английски. Неотдавна той ми каза, че съм неподдържана жена, че не се грижа за външния си вид и че съм стаена.
Един мъж, който е с три години по-млад от мен, ми казва. Между другото, той се чувства млад, а аз за него съм старец. Разбира се, не ми е приятно да чуя такива думи по мой адрес и дори след такива думи отказвам да му помогна финансово.
В допълнение към предишните обиди той започна да ме нарича алчен. Но вече не мога да понасям този човек, но от време на време се проявяват ориенталските ми корени, заради които, мисля, го поставям на пиедестал, а той се отнася с мен като с робиня.
Момичета, какво ме съветвате да направя, толкова години съм живяла и работила с него, но кой ще има нужда от мен на тази възраст? Никой не харесва старите хора.
