Поглеждайки през прозореца, Стас веднага изтича навън. Той обичаше да скача в локвите и затова много бързаше да изпревари слънцето, което можеше да изсуши забавлението му. Пръски пръскаха в различни посоки и момчето беше още по-щастливо от това. Лена наблюдаваше всичко това, надничайки от прозореца на къщата. Колко малко е нужно на децата за щастие.
Тя беше готова на всичко за своя Стасик, само и само да накара момчето да се усмихне… Елена изгони мъжа, който малтретираше нея и двегодишния Стасик, така че отгледа сина си сама. Бившият съпруг беше пияница, който никога преди не беше работил никъде, и Стасик много се страхуваше от него. Така че живееше доста добре – тъщата им пращаше пари от Испания. Първоначално Елена се надяваше, че всичко ще бъде наред и съпругът й скоро ще си намери работа, и го подкрепяше по всякакъв начин, мислейки, че всички тези трудности са временни…
Но скоро тя разбра всичко: приятелите, пиенето, купоните не спираха дори когато имаше добри възможности за работа, а той просто ги пренебрегна, избирайки забавлението.
На пазара Олена продаваше цветя до късна есен, въпреки че майка й й изпращаше пари от в чужбина И така, една неделна сутрин една жена се приближи до тях и сина си на пазара със странен въпрос: – Добро утро, млада госпожице. Свободна ли си тази събота? – Добро утро И защо питаш? познаваме ли се – попита изненадано Олена, защото наистина не можеше да разпознае някой от своите познати. – Не, не. Съжалявам, не се познаваме”, каза с притеснен и тъжен глас жената.
И се чувстваше неудобно пред непознат, че толкова лесно влезе в диалог с нея. Беше очевидно, че ще се разплаче. – Простете, просто не знам на кого и какво да кажа, защото съм безнадежден. – Виждате ли, тази събота синът ми трябва да празнува сватбата си. Но преди 3 дни булката му избяга и се върна при бившия, все едно любовта се е върнала – както тя каза…
И вече се обадихме на всички, всичко е готово за приемане на гости. Синът изобщо не е свой. Какъв срам за цялото село. Не знам как да попитам. Но разберете ме: като майка искам най-доброто за сина си. – Ще бъдеш ли булка на сина ми за няколко дни, поне в деня на сватбата? И тогава веднага се разделяте. Никой нищо няма да разбере, защото още не са видели булката на сина ми. Те се срещнаха не толкова отдавна, преди около 2-2,5 месеца. Ясно беше, че жената много трудно даде тези думи, както и такова решение.
И Лена беше просто шокирана от всичко, което чу и за момент просто замръзна на едно място. Но след като помисли още малко и се съвзе от изненадата си, тя се съгласи. Тя много съжаляваше за тази жена, която имаше смелостта да поиска такова нещо в името на сина си.
