Когато майка ми беше бременна с мен, баща ми напусна семейството, защото не беше готов за отговорност. След това баща ми смени града си на пребиваване, за да не се пресича с майка ми. Майка ми не пести усилия, за да ме възпита като достоен и достоен човек.
Мнозина я съжалиха, но тя каза, че съжалението им не е уместно и че ще се справи с всичко.
И тя успя. Носех фамилното име на баща си, така че знаех от детството, че някъде на този свят има човек, който е мой баща. Когато майка ми започна да излиза с един мъж и те скоро се ожениха, той успя напълно да замести баща ми.
Малко пораснал, започнах да научавам подробности за живота на баща ми. Оказа се, че има жена, но няма деца, освен мен. Някак си намерих телефона му и се обадих, но той отказа да говори с мен. Когато се омъжих, със съпруга ми нямахме собствен дом. Няколко години спестяваме пари, но необходимата сума така и не се събра. Така живееха в апартамента на майка ми – вече с дете. Веднъж ми се обадиха от нотариална кантора и ми казаха да дойда при тях.
Когато дойдох, ми казаха, че собственият ми баща е починал и ми е оставил малкото си дете. Разбира се, зарадвах се на новината, че вече имам собствен дом.
Само пастрокът и майката реагираха странно. Мама каза, че трябва да се откажа от наследството му! Но защо? В крайна сметка, ако откажа апартамента, той просто ще бъде прехвърлен на държавата. И аз самата мога да я родя и да си купя нормална къща вече в нашия град.
Плюс това ще бъде компенсация за факта, че собственият ми баща не ме е тормозил през всичките тези години. Но майка ми стои твърдо, заявявайки, че не ни трябва нищо от този негодник. А как да я убедя да не се карат накрая – идея си нямам.
