След раждането се възстанових малко. Теглото ми не се повиши много, но
Съпругът ми започна да се оплаква от това и онова, и от всичко в тази насока. Вместо да каже: „Всичко е наред, скъпа, ти така или иначе си по-добра от всички останали“ и да ме изчака да се опомня, той тръгна „наляво“. Отиде толкова далеч, че един ден изобщо не се върна. Останах с бебето на ръце и не е нужно да навлизам в подробности тук, мисля, че е ясно.
В крайна сметка се уморих да се самобичувам и намерих сили да се върна към живота. Купих си куче и започнах да тичам с него сутрин. Започнах да напомпвам коремните си мускули. Въпреки че е много трудно психически, това е чудесно разсейване на мрачните мисли.
Свикнах със спорта и накрая, когато си намерих работа, се присъединих към фитнес центъра. За разлика от треньора в нашия спортен комплекс, фитнес инструкторът се оказа внимателен и търпелив човек.
За няколко години редовни посещения на фитнеса не само възвърнах красивата си фигура, но и я подобрих на някои места. Поне 1,5 пъти. Отново се влюбих в себе си, влюбих се в тялото си.
Един ден, както си вървях към вкъщи със спортна чанта и в спортно облекло, забелязах бившия си съпруг да стои на входа. Сигурно звъни по домофона, но синът ми не отговаря.
Тогава осъзнавам, че точно тук и сега имам шанса да сбъдна мечтата на много изоставени хора. Да го накарам да плаче от разкаяние.
Сложих ръце зад главата си, седнах бързо пет пъти, изправих гърдите си и направих крачка към него. „Знаеш ли какво ми казва?“ „Момиче, ти живееш ли в тази сграда?
Можеш ли да отвориш вратата? Смеейки се горчиво, закрих лицето си с ръце и, изпитвайки неописуем триумф, се отдръпнах встрани – Казах ли нещо смешно? – той изведнъж стана нервен – Какво те накара да се засмееш? – Отговорих. в службата по вписванията Когато се заклех да обичам и закрилям… – обръщайки се с лице към него, казах – Все още не мога да спра да се смея!
– Лида? Лида!“ – той се втренчи в мен. „Имаш 10 секунди да се измъкнеш от този двор – обявих аз, вече недоволна. „Мога ли поне да видя сина си? Паша!“ – умоляваше той. „Махай се! Той си тръгна, аз го гледах как се отдалечава, като често поглеждах назад. Мечтите се сбъдват, ако искаш
