„Сключихме бърза гражданска сватба след 5 години съвместен живот. От любов, но ни преследваха други формални въпроси… Свекърва ми многократно ми казваше, че сватбата ни е маловажна – повтаряше го като мантра. Не очаквахме обаче каква изненада ще ни поднесат свекървите ни в деня, в който дадохме сватбените си обети! След това съпругът ми се качи в колата пред офиса и се разплака… Но най-големият удар дойде само три седмици по-късно. Не бихте предположили!“
Имахме бърза гражданска сватба. Свекървата каза, че това е без значение
Връзката ми със съдържанието е… странна. До днес само четях писмата ви, но сега се налага да се проветря, защото усещам, че стоя на ръба. Поведението им наистина оставя много какво да се желае.
Живея със Збишек от пет години, познаваме се още по-отдавна, но се сгодихме едва преди месец. Беше просто гражданска сватба, организирана в кратък срок. Накратко, нямам трудов договор и се нуждаех от здравната застраховка, която имаше съпругът ми. Без нея щеше да ми се наложи да платя значителна сума за процедура, която вече беше необходима.
Затова решихме, че това е чудесна възможност най-накрая да официализираме връзката си. Бяхме много щастливи от това. Свършихме всичко за по-малко от три месеца, но това не означава, че безпроблемната организация на сватбата по някакъв начин омаловажава чувството ни… То продължава от години със същата сила. Това не е празна фасада.
Решението ни беше помрачено от странното поведение на свекърва ми. Преди сватбата във всеки телефонен разговор тя подчертаваше, че церемонията е маловажна, че всъщност не е нищо важно
Свекървата в деня на сватбата направи такава изненада, че съпругът ми се разплака
Бях малко изненадана от тези изявления, особено като се има предвид, че по-големият брат на Збишек също има само гражданска сватба, при това с втората си съпруга. Напълно обаче не очаквах това, което родителите на Збишек ще извадят на показ в нашия сватбен ден!
В сватбените покани не написахме никакви редове за подаръци, а само включихме икони с нарисувана бутилка вместо цвете и плик вместо пакет. Смятахме, че това е напълно разбираемо.
Оказа се, че за нашите роднини това не е така. Те се появиха на сватбата с напълно празни ръце – без цвете или бутилка, без плик, а ние дори не получихме поздравителна картичка!
Целият сватбен подарък за новия път напред за по-големия син беше едно ръкостискане и потупване по гърба.
Виждайки начина, по който родителите му се отнасят към нашата сватба, съпругът ми не издържа и докато излизахме изпод офиса към ресторанта, в колата се разплака. Беше много разочарован от това. Какво беше това за мен… как можеха да се държат по този начин с него!
Три седмици по-късно те изпратиха просрочен подарък. И какъв подарък беше това!
Разбрах го чак след три седмици, когато свекърва ми дойде у нас на вечеря. Збишек и баща му отидоха за малко в гаража. Аз останах със свекърва ми и тогава тя започна да се хвали каква страхотна прахосмукачка за пране е купила за 10 000 злоти!
Отпаднаха ми ръцете… прахосмукачка за цяло състояние, а тя дори спестила едно глупаво цвете за собствения си син? Не издържах повече и ѝ казах, че са дошли на сватбата на сина ѝ с празни ръце… Свекърва ми беше зашеметена. Лицето ѝ беше невзрачно и тя изрази учудване, че изобщо повдигам този въпрос.
Но най-големият удар дойде предния ден. Получихме вкъщи пакет, който не бяхме поръчали… Оказа се, че вътре има две средно големи ситни кърпи с нашите имена. Свекърва ми ни беше поръчала сватбен подарък, за да компенсира липсата на цвете. Каква скъперническа постъпка!
Не знам как да се държа с нея сега. Трябва ли да ѝ благодаря? Да й се смея? Или може би да падна пред нея в знак на благодарност за толкова щедрия подарък? Една по-малко търпелива снаха отдавна щеше да се обиди
