„Спомням си един от рождените ми дни като днешния, когато абсолютно никой не се обади да ми пожелае добро. Бях много тъжна и докато гледах с копнеж през прозореца, изведнъж видях сина си, чиято усмивка не слизаше от лицето му. Бях толкова щастлива да го видя! Вместо обаче да ми пожелае честит рожден ден, сякаш нищо не се беше случило, той поиска да вземе пари назаем за спешен разход, който се оказа поредната му прищявка. Най-накрая признах, че на един млад човек му се струва, че стойността на живота ни се свежда единствено до броя на нулите в банковата ни сметка. Реших да взема драстични мерки и да си отмъстя на семейството, което се беше възползвало от моята доброта през годините…“
Семейството ми ме третираше като касичка
Години наред семейството ми се отнасяше с мен като с касичка. Бях на тяхно разположение, когато някой от близките ми трябваше да вземе пари назаем. Но когато ставаше въпрос за погасяване на дългове, обикновено ставах невидим и трябваше да се откажа от заема. Роднините ме посещаваха само когато им се искаше да използват моята „продукция“.
Коледа – независимо дали беше Рождество или Великден – вместо да бъде повод за радост, беше причина за сълзи за мен. Докато децата и внуците ми празнуваха заедно на трапезата, аз бях сама като пръст и сърцето ми се късаше от отчаяние. Същото беше и при много други поводи.
И до днес си спомням един от рождените си дни, когато абсолютно никой не се обади да ми пожелае всичко най-добро. Бях много тъжна и докато гледах с копнеж през прозореца, изведнъж видях сина си, чиято усмивка не слизаше от лицето му. Бях толкова щастлива да го видя! Вместо обаче да ми пожелае честит рожден ден, сякаш нищо не се е случило, той поиска да вземе пари назаем за спешен разход, който се оказа поредната му прищявка.
Реших да играя заедно
Накрая признах, че на младите им се струва, че стойността на живота ни се свежда само до броя на нулите в банковата ни сметка. Реших да предприема драстични мерки и да си отмъстя на семейството, което се беше възползвало от моята доброта през годините. Реших се на радикална стъпка – отдадох се на живот в старчески дом. Може би за някои това е израз на отчаяние, но за мен това решение беше спасение. Най-сетне имам усещането за сигурност и грижа, които никога не съм получавал от собственото си семейство.
Но това не е краят на моето отмъщение! Написах завещание, в което не включих никого от близките си. Това беше решение, което бях обмислил и взел с пълно съзнание. Парите ми, които досега бяха така желани от цялото семейство, сега ще бъдат дарени за каузи, които са от голямо значение за мен. Бих искал да бъдат използвани за нещо добро, затова ги преписах на благотворителни организации.
Надявам се, че моят опит ще се превърне в предупреждение за други хора, които се оставят да бъдат експлоатирани. А може би някой ще намери в моята история смелост да промени живота си към по-добро… Стискам ви палци и ви моля да направите същото!
