Ирина и аз се оженихме веднага след училище. Тя забременя и аз й предложих брак. Веднага си намерих доходоносна работа, приятелите ми ми помогнаха, а в същото време започнах да уча задочно в техникум. Семейството ми никога не се е нуждаело от нищо.
Съпругата ми роди двама сина и една дъщеря. Живеехме в мир и хармония. Почти никога не сме имали конфликти. Никога не съм се съмнявал в лоялността на съпругата си и никога не съм й отправял оплаквания. Когато децата пораснаха, съпругата ми си намери работа и често й се налагаше да ходи в командировки, но аз нямах нищо против.
Децата ни отдавна са пораснали и самостоятелни, имат свои семейства и деца.
Сега Ирина започна по-често да изчезва на работа, но аз проявявах разбиране. Наскоро отидох по работа в съседен регион, за да подпиша договор с доставчик на плодове за нашата компания.
Влязох в офиса и с Игор обсъждахме бизнеса. Изведнъж вниманието ми привлече една снимка на бюрото му, на която жена ми щастливо прегръщаше Игор. Замръзнах. Вътрешностите ми изстинаха, а писалката падна от ръцете ми. Но се опитах да възвърна самообладанието си и да попитам с възможно най-неутрален тон: – Коя е тази жена?
Игор се усмихна: – Това е съпругата ми. Той погледна нежно снимката.
– Вече четири години сме заедно. Искаш ли да се запознаеш с нея? Щях да те поканя тази вечер при мен.
Тя е страхотна, но често отсъства по работа. Кимнах. Не можех да намеря място, където да остана до вечерта. И тогава настъпи подходящият момент.
Отидох в дома му с Игор, а Ирина беше там. Осъзнах, че ако остана тук дори минута повече, ще има скандал, затова просто се обърнах и си тръгнах. Веднага след това потеглих към родния си град.
Ирина дойде и ме помоли да ѝ простя. Но аз не ѝ простих, а и децата ми не говорят с нея след такава измама. А Игор я напусна няколко години по-късно, намери си по-млада жена.
